Определение № 563 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12494/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. К. К. с адрес: гр. Севлиево, [улица]срещу Определение № 1428/ 29.10. 2025 г. по административно дело № 278/ 2024 г. на Административен съд– Габрово (АС Габрово). С оспореното определение е върната исковата молба, подадена от И. К. К. от гр. Севлиево против Агенция „Митници“ (АМ) с адрес: гр. София, [улица]. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Счита, че ищецът е изпълнил точно указанията на съда да конкретизира петитума, както и да отговори дали е налице евентуалност в основанията, при които се претендира обезщетение. Ответникът- Агенция Митници в писмен отговор счита частната жалба за неоснователна и недоказана. Моли същата да се отхвърли и да се остави в сила обжалвания съдебен акт като правилен и обоснован, постановен в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд, е бил сезиран с искова молба, подадена от И. К. К., с адрес: гр. Севлиево, [улица], като наследник на Й. И. К., депозирана чрез пълномощник адв. М. Костадинова, против Агенция „Митници“, с която е предявил иск за осъждането на ответника да му заплати на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 21 420 лв., като обезщетение за претърпените от неговия наследодател имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите на АМ, както и лихвата върху главницата считано от 02.03.2021 г. С Определение № 1245/ 24.09.2025 г. на АС Габрово по делото, исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за поправянето й. Съгласно дадените от съда указания ищецът е следвало да поправи исковата молба, тъй като не въвежда изричен петитум- искане по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, конкретизиращо съдържанието на спорното право и което да следва логически от въведените правопораждащи факти. Адм. съд посочил, указаното на ищеца, че използването на обобщението „…вреди, които са …последица от незаконосъобразните актове, действия и бездействия на органите АМ“ не дава необходимата категоричност кои са тези актове, кои са тези действия, респ. бездействия, както и кои са органите издали актовете, извършили действията или са бездействали при изпълнение на служебните си задължения. Съществуващият петитум не давал сигурност и относно наличието или липсата на евентуалност в основанията, при които се извежда претенцията за право на вземане, имуществени вреди в размер 21 420 лв. Указанията са били редовно съобщени на ищеца на 24.09.2025 г. (лист 656) като 7– дневният срок за тяхното изпълнение е изтекъл на 01.10.2025 г. - присъствен ден. В изпълнение на указанията ищецът е представил уточнение, изпратено на 30.09.2025 г. и получено в съда на 02.10.2025 г., по което съответно е представен отговор от ответника, постъпил на 22.10.2025 г. Според адм. съд действия в изпълнение на дадените указания са предприети от ищеца чрез изпращане до съда на 30.09.2025 г. на уточнение на исковата молба, към което от една страна не се представя поправена исковата молба в нейната цялост, ведно с препис за ответника, каквото е изричното указание на съда, а от друга– липсва изричен петитум, с който да се конкретизира съдържанието на спорното право. Изложил съображения, че съдът не дължи предполагане, допълване или служебно уточняване на петутима на исковата молба въз основа на нейната обстоятелствена част и възможната правна интерпретация на фактите /т. 27 от Исковата молба вх. № 1630/08.07.2024 г. на АС Габрово/, както и е недопустимо съдебно производство при липса на ясно и категорично съдържание на петитума, доколкото същото предпоставя накърняване на правото на защита на ответната страна по делото. Преценил, че в случая, това не е сторено, тъй като ищецът не въвежда петитум, в който да сочи конкретен административен акт, фактическо действие или бездействие, като причина/и за претендираната вреда, която обаче е конкретизирал единствено по нейния размер. При липса на надлежно формулиран петитум на исковата молба, за съда било невъзможно да приеме допустимост на производството спрямо изискванията на чл. 204 АПК, вр. чл. 127 ГПК. Така постановеното прекратително определение е НЕПРАВИЛНО, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. В конкретния случай съдебното производство е неправилно прекратено, тъй като от ищеца се претендират вреди, като резултат от адм. актове, действия и бездействия от страна на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.4 АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Необоснован е изводът за това, че не е налице редовно подадена искова молба (чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). Налице е яснота относно фактите и обстоятелствата, конкретизиращи предмета на делото. В Молба- уточнение от 02. 10.2025 г. (лист 661- 663) изрично се пояснява, че се претендират вреди от незаконосъобразен акт, незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган да изпълни задължения, пряко произтичащи от закон. На основание посочване на конкретни нормативни разпоредби ЗДСл, подробно е описано какво според него административният орган е следвало да предприеме, но не е извършил. В исковата молба е ясно фактическото и правно основание на претенцията, като правната квалификация е дължима от съда. На тази база сезираният съд може да прецени, налице ли е фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Същевременно може да извърши преценка дали неплащането на претендираните суми по чл.106, ал.3 ЗДСл, представлява изричен отказ, действие или бездействие. Допуснатите от ищеца неточности в уточнението, които отговори са могли да бъдат по- прецизно изразени и конкретизирани, не са основание за прекратяване на съдебното производство. Неоснователно съдът е изложил доводи, че в обстоятелствената част на изложението на молбите отсъства описание как е формирана исковата претенция и какъв е петитума. В исковата молба и Молба- уточнение от 2. 10.2025 г. (лист 661- 663) на ищеца са изложени конкретни обстоятелства на които се основава претенцията. Визирана е отменената Заповед № 7292/ 11.07.2019 г. на Директора на АМ за прекратяване на служебно правоотношение и твърдяното административно действие и бездействие– отказа/ липсата на изплащане на суми по чл.106, ал.3 ЗДСЛ. С това са посочени правните норми, които се смята, че са нарушени. Поради това ищецът е отговорил на указанията, дадени с Определение № 1245/ 24.09.2025г. на АС Габрово. Наличието на посочване на отменен незаконосъобразен акт и неизвършване на предвидено в закона плащане уточнява в достатъчна степен иска, което може да обоснове редовността на исковия процес. Допълнително следва да се посочи, че обстоятелствата, свързани с установяване дали е налице противоправно действие или бездействие; претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между тях са свързани с въпросите по съществото на спора. Тяхното установяване е въпрос на основателност на исковата претенция, а не на допустимост на същата, предвид разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд, трето отделение. Определението на АС Габрово следва да бъде отменено като неправилно, а делото се върне за извършване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на иска. С оглед гореизложеното частната жалба се явява основателна. Въпросите с разноските ще подлежат на разглеждане в зависимост от крайния изход на съдебното производство- чл.143, ал.1- 4 АПК. Водим от горното и на основание чл.236, във връзка с чл.221, ал.2, предл.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение