Определение № 6 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1237/2020 г.
ВКСII гражданско отделение11.01.2021 г.докладчик Веселка Марева
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 430 от 14.10.2020г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, в частта за разноските като: ОСЪЖДА Ф. Т. Ш. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.1, ет.1 да заплати на Б. Ш. М. от [населено място], [улица] качеството му на правоприемник на Ф. И. Ш. сумата 600/шестстотин/ лева разноски за касационното производство. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 03.11.2020г. молба от Б. Ш. М. чрез пълномощника му адв. К. за допълване на постановеното по делото определение № 430 от 14.10.2020г. в частта му за разноските чрез присъждане на разноските, направените в касационното производство от Ф. И. Ш., починала в хода на делото и заместена от молителя, в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответницата по молбата Ф. Т. Ш. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № 430 от 14.10.2020г. не е допуснато касационно обжалване на решение № 84 от 30.10.2019г. по гр.д. № 933/2019г. на Бургаски окръжен съд по касационната жалба на Ф. Т. Ш.. С определението е констатирано, че съделителката Ф. И. Ш. е починала на 17.08.2020г. и предвид представеното нейно саморъчно завещание от 26.09.2017г. в полза на съделителя Б. Ш. М. - неин син, е постановено заличаване на починалата страна и конституиране в нейните права на наследника й по завещание Б. Ш. М., който участва по делото и на свое лично основание. Видно, че на 13.02.2020г. от името на Ф. Ш. е подаден отговор на касационната жалба, изготвен от пълномощника й адв. К., в който е поискано присъждане на направените разноски. Според договора за правна помощ, сключен с адв. К., е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.; тази сума е посочена и в представения списък по чл. 80 ГПК. В определението по чл. 288 ГПК разноски не са присъждани. Предвид изложеното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна. Налице е хипотеза на допълване на съдебният акт, тъй като той не съдържа произнасяне по искането на страната за разноски. Предвид недопускането на касационно обжалване, то ответната страна има право да получи сторените от нея разноски. В случая направените от ответницата по жалбата Ф. Ш. разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение следва да се присъдят в полза на нейния правоприемник Б. Ш. М.. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение