Определение № 636 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3196 от 21.03.2025 г., подадена от М. М. С. чрез назначения му служебен защитник адв. Е. К. – К. срещу решение № 56/18.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 792/2024 г. по описа на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено решение № 680 от 29.05.2024 г., постановено по гр.д. № 3240/2022 г. по описа на РС - Пазарджик за отхвърляне на предявения от М. М. С. против „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от издаване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното решение поради неправилна и непълна преценка на доказателствата по делото и необсъждане доводите на жалбоподателя, свързани с основната му теза, че ответникът „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД е издал документ с невярно съдържание официално писмо с изх. № 143/10.02.2021 г., в което се твърди да страда от „Налудно разстройство, комбинирано с разстройство вследствие употреба на алкохол“. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се поддържа наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите 1/ за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и 2/ длъжен ли е съдът да признае за неверен частен документ, когато удостоверения с него факт – посочена медицинска диагноза – е опроверган с представени медицински документи. Ответникът в производството – ответник и по касация „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата и отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в закона срок и срещу въззивно решение, подлежащо на касационна проверка. Налице са и останалите предпоставки за нейната допустимост и редовност. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС съобрази следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установени следните факти: в исковата си молба против ЦПЗ – Стара Загора ищецът М. М. С. е твърдял, че на 10.02.2021 г. ответникът е изпратил на 2- ро РУ Стара Загора невярна справка с изх. № 143/10.02.2021 г., според която от 07.01.2014 г. до 09.01.2014 г. е бил настанен в ЦПЗ Стара Загора по нареждане на Районен съд - Стара Загора за изготвяне на съдебнопсихиатрична експертиза и му е била поставена диагноза: „налудно разстойство, коморбидно с разстройство вследствие на употреба на алкохол“, в резултат на което му били нанесени неимуществени вреди и предявил два иска: първият за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на 5100 лв. и вторият – за обявяване на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. за неистински документ. Производството по втория иск било прекратено с влязло в сила определение. Съдът приел, че с постановление от 20.12.2013 г. по пр.пр. № 6010/2023 г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора е разпоредено на началника на Първо РУ Полиция при ОДМВР - Стара Загора да организира преглед на М. М. С., ЕГН [ЕГН] от дежурен психиатър при ЦПЗ Стара Загора. Съгласно представената история на заболяванията М. М. С. е постъпил в ЦПЗ Стара Загора на 07.01.2014 г. и е изписан на 09.01.2014 г. с окончателна диагноза: „Налудно разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие употреба на алкохол. Вредна употреба. Параноялен синдром“. По време на престоя в ЦПЗ - Стара Загора на същия са извършени задължителните изследвания. С Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., ЦПЗ - Стара Загора е осъден да заплати на М. М. С. на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от подлагането на медицински дейности по установяване и лечение на психично разстройство през периода от 07.01.2014 г. до 09.01.2014 г., ведно със законната лихва от 08.01.2014 г. На 09.02.2021 г. в ЦПЗ - Стара Загора е постъпило искане от Второ РУ при ОДМВР Стара Загора за предоставяне на писмена справка във връзка с преписка № УРИ 349000-2445/2021 г. за това настанявано ли е лицето М. М. С., ЕГН [ЕГН] за лечение от налично психично заболяване, кога, за какъв период от време, с каква диагноза и води ли се на учет. В отговор на искането от ЦПЗ - Стара Загора е издадена процесната справка с изх. № 143/10.02.2021 г., според която М. М. С., ЕГН [ЕГН] е бил настанен в ЦПЗ - Стара Загора на 07.01.2014 г. с постановление на Районен съд - Стара Загора за изготвяне на стационарна съдебнопсихиатрична експертиза. Изписан е на 09.01.2014 г. след изготвяне на експертизата с диагноза: „Налудно разстройство, коморбидно с Разстройство вследствие употреба на алкохол“. Лицето не се води на диспансерен учет. На 09.07.2018 г. на ищеца е извършена съдебнопсихиатрична експертиза от проф. д-р П. М., назначена по НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 801/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура – София, при която е установено, че няма данни, които да потвърждават наличие на симптоми на психично заболяване у същия. По време на изследванията не са открити симптоми на психични разстройства, които да отговарят на реда и критериите (интелектуален, мисловен и волеви) на чл. 89 от НК, а именно: краткотрайно или продължително „разстройство на съзнанието“. Към периода, в който се твърди, че С. е извършил деяние, не е имал пречки от медицински характер да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си. При него се изразяват определени акценти на личността, които не го лишават от базисните психични годности да разбира и ръководи постъпките си. По време на правните процедури С. е бил и сега е със запазени годности да разбира свойството и значението на случващото се. Той е бил и е годен да ръководи поведението си. Нямало пречки от медицинско естество, които да го възпрепятстват да се защитава сам. При тези факти въззивният съд намерил от правна страна, че процесната справка отразява вярно фактите, свързани с престоя на ищеца в ЦПЗ - Стара Загора. Единственото неправилно в нея било отразяването, че настаняването на С. в центъра е станало по постановление на РС-Стара Загора, вместо въз основа на постановление на прокурор при РП-Стара Загора от 23.12.2014 г. Прието е, че се касае за техническа грешка, от която обаче за ищеца не били произтекли вреди. Невярно и недоказано оставало твърдението в исковата молба, че вследствие на тази справка на С. му се наложило да се подложи на нова психиатрична експертиза в [населено място], за да установи несъстоятелността на диагнозата, посочена в справка с изх. № 143/10.02.2021г. Приел също, че извършената от проф. д-р П. М. експертиза е възложена във връзка с образуваното НЧД № 2235/2018 г. (ДП № 74/2018 г.) по описа на СО на Специализирана прокуратура, пр.пр. № 801/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура – София, а не е инициирана от самия ищец в преследване на негова частна цел (за установяване неправилността на диагнозата, поставена пред 2014 г. от ЦПЗ-Стара Загора). Посочил също, че процесната справка била издадена през 2021 г., а експертизата на проф. д-р П. М. била възложена по наказателно производство, образувано през 2018 г. и извършена на 09.07.2018 г., т.е. повече от 3 години преди издаването на справка с изх. № 143/10.02.2021 г. Не се установявало също така в резултат от тази справка ищецът да е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди - злепоставяне пред държавна институция чрез обявяването му за луд. Този документ не съдържал обстоятелства, които не отговарят на обективните факти, нито пък бил издаден с намерение ищецът да бъде увреден, т.е. при злоупотреба с права. В заключение въззивният съд приел, че ищецът не е представил доказателства за претърпените от него неимуществени вреди – болките и страданията, описани в исковата молба и в този смисъл постановил крайния си акт за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за неимуществена обезвреда. При тези данни настоящият състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационна проверка. Първият въпрос за задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните удовлетворява общата, но не и допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд му е отговорил в съответствие с практиката на ВКС, в която константно се приема, че въззивната инстанция дължи всестранно и пълно обсъждане на всички относими и допустими доказателства, възражения и доводи на страните, имащи пряко отношение към разрешаването на материалноправния спор. В случая тя е изпълнила това си задължение и противно на твърденията на жалбоподателя са обсъдени както Решение № 260 от 14.02.2020 г. по гр.д. № 449/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о, връзката му с конкретния случай, така и относимата медицинска документация, имаща отношение към основанието на предявения иск. Вторият въпрос не е обуславящ, защото предмет на делото е бил само осъдителният иск за обезщетяване вредата от издаване на процесната справка. Производството по иска за установяване неистинност на справка с изх. № 143 от 10.02.2021 г., издадена от директора на „Център за психично здраве - Стара Загора“ ЕООД, е прекратено с влязло в сила определение. Претенцията на ищеца се основава на твърдение, че процесната справка е невярна. С нея обаче не е поставена медицинска диагноза. Въпросът не съответства на мотивита на въззивния съд, който не е приемал, че със справката е удостоверен факт на поставена медицинска диагноза, нито че този факт е опроверган от медицинските документи. Съдът е приел, че съдържанието на справката е вярно, защото отразява обективно осъществил се факт – проведено в периода 07.01.2014 - 09.01.2014 г. изследване на ищеца в ЦПЗ Стара Загора, при което му е била поставена посочената диагноза. Не е налице и очевидна неправилност на решението като основание за допускане на касационното обжалване. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ за изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение