Определение № 107 от 18.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 88/2015 г.

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и е било образувано по молбата с вх. № 8032/10.VІІ.2015 г. на С. Г. С. от [населено място] за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното по настоящето дело определение № 318/9.VІ.2015 г., допусната при изписване на това нейно фамилно име като „Славе е ва”. Изрично молителката настоява да провеждане на открито съдебно заседание по реда на чл. 247, ал. 3 ГПК за разглеждане на искането й, инвокирайки довод, че това се налагало от произнасянето на ВКС „като въззивна инстанция”. По реда на чл. 247, ал. 2 ГПК ответната по тази молба [фирма]– София писмено е възразила по основателността й, изтъквайки, че искането представлява единствено похват, целящ да осуети произнасянето на първостепенния съд по искането на кредитната институция за отмяна на наложената й обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп. дело № 00013/2011 г. по описа на ЧСИ У. Д.. Доводът на молителката за разглеждане в открито съдебно заседание на молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка е правно несъстоятелен, а същевременно не съществуват други обстоятелства по делото, които да се отразяват върху преценката на настоящия състав на ВКС, че разглеждането на искането следва не следва да се отклонява от общия, предвиден в процесуалния закон ред, т.е. в закрито заседание /арг. чл. 278, ал. 1 ГПК/. Напротив, в приложеното към настоящето пр-во ч. т. дело № 640/2014 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, се намира удостоверение за настоящ адрес (с изх. № 7/26.ІІІ.2013 г.), издадено от С. община-район „Т.”, от което ясно се вижда, че фамилното име на молителката е „С.”, а не – „Славе е ва”. Разгледана по същество тази молба е неоснователна. Молителката не оспорва, че действителното й фамилно име е „С.”, но сочи в искането си към ВКС, че в мотивите на постановеното по настоящето дело определение № 318/9.VІ.2015 г. то било погрешно изписвано като „Славе е ва”. При извършената по оплакването на молителката проверка се установи, че фамилното й име е било споменато в мотивите на горепосоченото определение по настоящето дело общо 6 пъти и то навсякъде именно като „С.”, а не като „Славе е ва”. В тази връзка ще следва да се отбележи, че, съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица, както и техните представители, „под страх от отговорност за вреди” са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно, в съответствие с добрите нрави, изнасяйки пред съда „само истината”. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение