Определение № 22 от 01.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2078/2020 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по инкорпорирана в частна жалба вх.№ 8118 от 22.10.2020 г. молба на С. В. Ч. за изменение на определение № 122 от 08.10.2020г. по гр.д.№ 2078/2020г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му за разноските, като се прави възражение за прекомерност на присъдените на ответниците по молбата за отмяна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата Е. Ф. П. и В. А. П. са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на С. В. Ч. по чл.304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 175 от 18.12.2019 г. по гр. д. № 4660/2018 г. на Върховния касационен съд, I г.о., и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителят е осъден да заплати на ответниците по молбата Е. Ф. П. и В. А. П. сумата 2000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. С посоченото решение е отменено решение № III-80 от 18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 821/2018 г. на Бургаския окръжен съд и на основание чл. 109 ЗС „Хелиос Бийч Мениджмънт“ ЕООД и „Хелиос Бийч Апартмънтс – Поморие” ЕООД са осъдени да преустановят действията си по изпълнение на строително-монтажни работи, съгласно разрешение за строеж № 451 от 10.05.2017г. на Община Поморие за обновяване на съществуващите зелени площи, плочници и градски елементи в УПИ ІІ-3144, 3145 в кв.226 и по разрешение за строеж № 450 от 10.05.2017г. на Община Поморие за промяна на прилежащата площ около басейна, находящ се в същия имот, изграждане на ограда около него, като осигурят на двамата ищци Е. Ф. П. и В. А. П. свободен достъп до басейна и ограждащите го площи, както и до съществуващите зелени части върху покрива на покрития паркинг-гараж в същия поземлен имот. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция или в производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и при прекратяване на делото, като с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. ВКС намира, че в настоящия случай реализираната от процесуалния представител на двамата ответници по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК е предоставена по спор, който се характеризира с фактическа и правна сложност. В молбата за отмяна са релевирани множество доводи относно нейната допустимост и основателност и по всеки от тях в изготвения от пълномощника им отговор е взето подробно становище, поради което настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно съобразно сложността на спора и не следва да бъде намалявано. По изложените съображения, Върховният касационен съд, II г.о.,