Решение № 9236 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4114/2026 г.

Образувано е по касационни жалба от директора на РЗОК – Варна и от „Диализен център Хипократ“ ЕООД Варна, против Решение №1821 от 13.02.2026г. на Административен съд – варна по адм. дело № 2510/2025г. С него се изменя Заповед за налагане на санкции № РД-11-1572/9/30.09.2025г. на директора на РЗОК – Варна в частта относно размера на наложената санкция „финансова неустойка4 за установени единадесет нарушения като намалява размера на всяка санкция от размер на 350 лева, до размер 101.26 евро. В жалбата на директора на РЗОК – Варна чрез процесуален представител юрисконсулт се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се и иска отмяната му. В касационната жалба от Диализен център Хипократ“ ЕООД, чрез управителя М. Ц. Д. и Д. Р. Ч. чрез адвокат П. Ченева – АК – Варна се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон с искане за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора с което заповедта бъде отменена изцяло. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационните жалби с доводите в тях, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното7 Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която е приел за частично основателна и намали размера на санкциите до размер на минимума. Мотивите на съда в препис са: Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 76, ал. 5 от ЗЗО. Образувано е по жалба на „Диализен център Хипократ“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции №РД-11-1572/9/30.09.2025г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - Варна (РЗОК - Варна), с която на дружеството са наложени 11 санкции „финансова неустойка“ в размер на по 350; лв. на основание чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025 г. В обстоятелствената част на жалбата са въведени съображения за незаконосъобразност на акта, поради постановяването му в нарушение с материалния закон и процесуалните правила. Излага се, че проверката е възложена на основание чл.72, ал.3 от ЗЗО по питане от лице, което не е пациент и без представителна власт от ЗОЛ. В обжалваната заповед липсват мотиви, от които да се направят изводи как административния орган е приел, че изпълнителя на медицинска помощ е проявил недобросъвестност по отношение на задължението си да осъществява дейността си, съгласно ЗЗО и НРД и при спазване на правата на пациента. Този подход е изцяло формалистичен и противоречи на добрата медицинска практика. ЗОЛ е искало да бъде транспортирано с личен транспорт до лечебното заведение от близките й. Необосновано е прието, че лечебното заведение е проявило недобросъвестност. Неясно в случая е как административният орган е приел в мотивационната част на заповедта, че д-р Ч. не е представил доказателства, че е осигурил транспорт според състоянието на пациента. Според жалбоподателя, ЗОЛ не е имало искане да ползва служебен транспорт. Всеки извод, че лечебното заведение е било длъжно да действа против волята на пациента, е правно недопустим. Фактическата обстановка е коренно различна от възприетата от административния орган и остава неясно как са възприети за истина твърденията изложени в питането. Административният орган не е обсъдил възражението против протокола от лечебното заведение. ЗОЛ не е предоставило медицинска документация, от която да се установи необходимост от специализиран транспорт. Твърди се, че от момента на постъпване в лечебното заведение, ЗОЛ е ползвало само един път служебен транспорт и след това е ангажирало личен транспорт със съдействие на своите близки. Самият факт, че пациентът е идвал с транспорт на близките си, според жалбоподателя, не представлява нарушение. Няма норма в НРД за МД 2023-2025г., която да задължава пациента да използва служебен транспорт, да забранява придвижване с личен транспорт. В закона няма легално определение на понятието „подходящ транспорт“ според състоянието, обективиран в Приложение №18 към НРД за МД 2023-2025г. Лечебното заведение при сключване на договор с РЗОК е представило действащ договор с „КЛЕА“ ЕООД, която извършва медицински транспорт на диални пациенти в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, МБАЛ „Света Анна“ ООД и „Диализен център Хипократ“ ЕООД. Твърди се, че административният орган не е обсъдил становището дадено от лекуващ лекар в лечебното заведение, пресъздал е дословно констатациите от протокола и решението на арбитражната комисия, без да изложи свои мотиви, защо приема, че от страна на лечебното заведение са извършени административните нарушения, мотивационната част на заповедта не отговаря на изискването на закона с оглед спецификата на конкретния случай. От административния орган не са представени доказателства, че пациентът е представил медицинска епикриза за здравословното си състояние от лекуващ лекар - неврохирург, за да може да се установи необходимостта от специализиран транспорт, а се санкционира лечебното заведение, че не е осигурило подходящ транспорт. Според жалбоподателя, описаните нарушения не са посочени конкретно, а в същото време е вменено на лечебното заведение недобросъвестност по отношение на задължението си да спазва правилата на ЗЗО и НРД и при спазване правата на пациента. В административната преписка липсват доказателства, от които да се установи, че ЗОЛ е желало да ползва служебен транспорт. Осигурено е адекватно медицинско обслужване на ЗОЛ, РЗОК е заплатила извършената медицинска дейност. Твърди се, че съставът на арбитражната комисия не е определен в съответствие с изискванията на чл.75, ал.3 и 4 от ЗЗО - не са включени представители, които имат отношение към описаните факти и констатации за конкретния случай. Моли за отмяна на заповедта. Ответникът – Директорът на РЗОК –Варна, чрез юрк. Сотирова оспорва жалбата. По същество се сочат доводи за нейната неоснователност и законосъобразност на постановената заповед. Излага се, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при съблюдаване на реда за провеждане на административното производство и в съответствие с нормата на материалния закон. Претендират се разноски за юрк. възнаграждение. В писмени бележки от 19.01.26г. са развити подробни съображения за съответствие на акта с приложимите разпоредби на ЗЗО и НРД за МД 2023-2025г. Административен съд- Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, приема за установено следното от фактическа страна: На основание чл.72, ал.3 от ЗЗО със заповед №РД-11-1572/08.08.2025 г. директорът на РЗОК- Варна е наредил извършването на проверка на Диализен център Хипократ“ ЕООД с конкретно посочена в нея задача. Същата е връчена на жалбоподателя-един от управителите на дружеството, както изисква разпоредбата на чл. 440, ал. 1 и ал. 2 НРД за МД 2023-2025 г. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-11- 157/2/21.08.2025 г., в съответствие с чл. 74, ал. 3 от 330 и чл.442, ал.2 и ал. З от НРД за МД за 2023-2025г., като екземпляр от него е връчен на прокуриста на дружеството на 21.08.2025г. В цитирания Протокол изрично е указана възможността на лицето- обект на проверката да направи писмено възражение пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице констатации в 7- дневен срок от връчването на същия в съответствие с изискванията на чл.74, ал.4 и чл.443 от НРД за МД за 2023-2025г. В посочения срок жалбоподателят е упражнил това свое право да възрази срещу протокола съставен от проверяващите като е депозирал възражение с вх. №РД-11-001572/5/29.08.2025 г. В съответствие с изискването на чл.464, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г. директорът е изпратил спора за решавана на Арбитражната комисия по чл.75 от 330 с писмо с изх. №11- 00-1121/04.09.2025 г. На свое заседание проведено на 16.09.2025 г., обективирано в Решение №9/16.09.2025г., Арбитражната комисия е стигнала до решение като е потвърдила изцяло с 6:0 гласа констатациите от Протокола, за което с писмо с неин изх. №82/16.09.2025 г. е уведомила директора на РЗОК- Варна. На основание чл.76, ал.2 от 330 и чл.465, ал.1 и чл.473, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., в условията на обвързана компетентност, директорът на РЗОК- Варна е издал процесната заповед. При така установеното от фактическа страна, Административен съд Варна достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице, чиято правна сфера той засяга неблагоприятно, в законоустановения 14 - дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Съдът след като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на атакувания акт, освен на основанията, посочени от "Диализен център Хипократ“ ЕООД и на всички такива по чл. 146 АПК, преценява следното: На първо място, актът е постановен от компетентен орган – Директорът на РЗОК и в пределите на неговата власт, съгласно чл. 59, ал. 13 ЗЗО. Не се констатира порок на заповедта по чл. 146, ал. 1 от АПК. На второ място, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са обективно и пълно фактическите основания за неговото постановяване. Изложените в акта факти съответстват на приложените по делото писмени доказателства. Не се установява порок във формата по см. на чл. 146, т. 2 от АПК, който да обуславя отмяна на акта /Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС и ТР № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС; Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд/. Ответникът е формирал своите изводи въз основа на приложения и приобщен в административната преписка доказателствен материал. Волята на административния орган е ясно изразена, не съществуват пропуски или грешки, което е предпоставка за правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на оспорващия да организира адекватно защитата си. На трето място, не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на акта /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК/. Преценката на административния орган е направена, след като са изяснени и обсъдени всички релевантни за случая факти и обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Съобразно служебното начало в административния процес, ответникът е събрал необходимите доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически установявания. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните разпоредби. Не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството. Заповедта за възлагане на проверката, съдържа правните и фактическите основания за издаването й с определяне на проверяващите лица, обектът - наименование и месторазположението му, видът, задачата и срокът на проверката. Протоколът с резултатите е връчен на жалбоподателя на 21.08.25г., като срещу обективираните в него констатации е подадено възражение по реда на чл. 74, ал. 4 ЗЗО. Ответникът правилно е отнесъл спора за разглеждане пред арбитражна комисия по реда на чл. 75 ЗЗО. Неоснователно и в противоречие с доказателствата по административната преписка е твърдението, че в състава на АК не е включен представител, който има отношение към направените констатации. В конкретния случай става въпрос за дейности касаещи специалността „Нефрология“. Видно от приложеното към адм. преписка писмо с вх. №03/62-01-1247/1/11.09.2025 г. на РЗОК-Варна от председателя на УС на РК на БЛС-Варна за посочване на специалисти от квотата на БЛС за участие в АК, както и от заповед №РД-18-70/12.09.2025 г. на директора на РЗОК-Варна за сформиране на АК, в състава й е включена д-р Р. М. със специалности Вътрешни болести и Нефрология. На четвърто място, спорът между страните се свежда до приложението на нормите на материалния закон- чл. 146, т. 4 от АПК. Оспорената заповед по т. 1- т. 11 е издадена за извършени 11 бр. нарушения на изискванията на чл. 30 и чл. 33, т. 2 във връзка с чл. 309, чл. 326, т. 1, чл. 343 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. и чл. 1 от Наредба 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Приложение 7 - Амбулаторна процедура № 1 „Хрониохемодиализа“, т. I, т. 1.4.5. За всяко едно от тези 11бр. нарушения е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на сумата от по 350. 00 /триста и петдесет/ лева за всяко поотделно. Поводът за проверката е във връзка със сигнал от г-жа С. И. А. касаещ, проведено лечение на г-жа С. И. И. в „ДИАЛИЗЕН ЦЕНТЪР ХИПОКРАТ“ ЕООД. В хода на проверката, не са предоставени доказателства, потвърждаващи твърденията в становището на д-р Ч., че ЛЗ е осигурило подходящ транспорт, съобразен със състоянието на пациентката С. И. И. от адреса, където е пребивавала до ЛЗ и обратно, въпреки изявено желание от близките на пациентката да бъде осигурен транспорт. Пациентката И. е била с основна диагноза [заличен текст], документирана в Диализен протокол /ДП/ № 2033/18.07.2025 и отчетена в НЗОК под № 176/07/2025 по АПр № 1.1 „Хрониохемодиализа“ от приложение № 18 към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023-2025г.. Установено е, че през целия месец юли 2025г. общо 11пъти, жалбоподателят не е осигурил подходящ транспорт в зависимост от състоянието и до структурата, извършваща амбулаторната процедура, и обратно, като част от диагностичните, лечебни и рехабилитационни дейности и услуги в хода на АПр №1.1. При извършената проверка, на проверяващия екип не са предоставени доказателства потвърждаващи твърденията в становището на д-р Ч., че ЛЗ е осигурило подходящ транспорт, съобразен със състоянието на пациентката С. И. И. от адреса, на който е пребивавала до ЛЗ и обратно, въпреки изявено желание от близките а пациентката да бъде осигурен транспорт. Не е спорно между страните, че пациентката е била с диагноза [заличен текст] и че жалбоподателят е провеждал [заличен текст]. Спорът по делото е да се установи дали жалбоподателят е изпълнил задължението си да осигури подходящ транспорт в зависимост от състоянието на пациентката до структурата им където извършват [заличен текст] и обратно, респ. че е налице отказ от страна на пациента да бъде транспортиран от него до/от лечебното заведение. Съгласно чл. 30 от НРД за МД за 2023-2025г. изпълнителите на медицинска помощ осъществяват дейността си съгласно изискванията на ЗЛЗ, 330, 33, Кодекса на професионалната етика, ЗЛПХМ, подзаконови нормативни актове и НРД. Според чл. 33, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да предоставят медицинска помощ по вид, обем и качество, съответстваща на договорената. Видно от чл. 287, т. 2 от НРД за МД за 2023-2025г. Националната здравноосигурителна каса сключва договори за оказване на БМП по АПр от приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 9 от 2019 г., както и приложение № 18 "Амбулаторни процедури". Съгласно чл. 1 от Наредба 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, Приложение 7 - Амбулаторна процедура №1 „Хрониохемодиализа“, т. I, т. 1.4.5 в обхвата на амбулаторната процедура е включено осигуряване на подходящ транспорт на пациентите до структурата, извършваща амбулаторната процедура, и обратно, в зависимост от състоянието им. В чл. 309 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г., се посочва, че изпълнителят на БМП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП, АПр и КПр. Съгласно чл. 326, ал. 1 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025г., Амбулаторна процедура е система от определени с този НРД изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти при изпълнението на определени по вид и обхват дейности по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебното заведение. Според чл. 343 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г., Амбулаторните процедури се извършват в съответствие с алгоритмите по Приложение № 18 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. Видно от чл.455, ал.3 от НРД за МД за 2023-2025г. когато изпълнител на болничната медицинска помощ наруши условията и реда за оказване на медицинска помощ по чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО, определени в НРД, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция „финансова неустойка“ в размер от 200 до 500лв. Съгласно чл.55, ал.2, т.2 от ЗЗО Националните рамкови договори съдържат: 2. отделните видове медицинска помощ по чл. 45; Видно от чл.45 на ЗЗО, Националната здравноосигурителна каса заплаща оказването на следните видове медицинска помощ:…т.14 транспортни услуги по медицински показания; Видно от т. 6 „Диагностично-лечебен алгоритъм“ на АПр № 1.1 от Приложение 18 към НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г., в обхвата на амбулаторната процедура се включва и осигуряване на подходящ транспорт на пациентите до структурата, извършваща амбулаторната процедура, и обратно, в зависимост от състоянието им. От тълкуването на текстовете на цитираните разпоредби следва обоснования извод, че е в задължение на лечебното заведение да осигури подходящ транспорт съобразно състоянието на пациента до структурата, където се извършва амбулаторната процедура и обратно и че това е част от ДЛА на АПр №1.1. т.е. това е част от обема дейности, който жалбоподателят е длъжен да извърши и които са включени в алгоритъма на процедурата, за които НЗОК заплаща. Не извършвайки това свое задължение жалбоподателят е нарушил условията и реда за оказване на медицинската помощ, за което съгласно разпоредбите на НРД е предвидено ангажиране на административнонаказателна отговорност. На пето място, относно размера на санкцията съдът приема, че в тази си част административният акт е частично незаконосъобразен. За посочения вид на нарушенията от категорията на констатираните, съгласно чл. 455, ал.3 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2023 - 2025 г. е предвидена санкция финансова неустойка в размер от 200 до 500 лв. В конкретния случай е наложен средния размер, като в диспозитива на заповедта АО е изложил мотиви обуславящи налагане на санкция над определения минимум за всяко едно от нарушенията, като е съобразил тежестта на извършените нарушения, обстоятелството, че са извършени няколко нарушения от един и същ вид, а именно нарушения на условията и реда за оказване на медицинската помощ. Макар в атакуваната заповед да се съдържат мотиви, за определяне на размера на санкциите, съдът приема, че е извършена формална преценка обобщаваща, че "нарушенията са със завишена тежест". Липсват съображения изследвани ли са обстоятелствата, които са от значение за прилагането на критериите, какви са били те и как са оценени тези обстоятелства за всяко едно от нарушенията поотделно. Така например отсъства аргументация за поредността на извършване на нарушението- всички нарушения са извършени в един и същи месец юли 2025г., как е определена тежестта и т. н., за да се обоснове като справедлив определения размер на санкцията. В случая са налице еднотипни нарушения от страна на лечебното заведение. Този размер на санкция от по 350, 00 лева за всяко едно от общо 11бр. напълно еднотипни нарушения, е необоснован и непропорционален на вида и тежестта им. При посочената пациентка има реално извършена диагностична и лечебна дейност и е положено необходимото лечение. Съдът счита, че наложената на лечебното заведение санкция не съответства на принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5, § 4 от Договора за Европейски съюз и надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗЗО и ЗЗ. Съгласно този принцип, една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни е тези цели. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. В т. 21-23 от решение на Съда по Преюдициалното заключение по делото Chmielewski С-255/14, постановено на 16 юли 2015 г. е посочено, че съгласно постоянната практика на СЕС, при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността (в този смисъл решения Ntionik и Pikoulas, С-430/05, ЕU: С: 2007: 410, т. 53 и Urban, С-210/10, ЕU: С: 2012: 64, т. 23). По- специално административните или санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели (вж. решения Ntionik и Pikoulas, С-430/05, ЕU: С: 2007: 410, т. 54 и Urban, С-210/10, ЕU: С: 2012: 64, т. 24 и 53). В този контекст СЕС е уточнил, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие е тежестта на нарушенията, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност (вж. решения Asociatia Accept, С-81/12, ЕU: С: 2013: 275, т. 63 и LCL Le Credit Lyonnais, С-565/12, ЕU: С: 2014: 190, т. 45). СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, както и начинът за определянето на нейния размер. Националната юрисдикция следва да извърши контрол /с оглед на обстоятелствата по спора и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на вредоносен резултат/ дали размерът на санкцията не надхвърля необходимото за постигане на целите на закона. Тук е мястото да се допълни и, че правната теория и съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично противоправно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Обусловената типична обществена опасност на деянието е съобразена при фиксиране на общо установената за него санкция, поради което тези обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на конкретното нарушение и следващото се за него индивидуализирано наказание. Ето защо, освен, че аргументите на ответника са бланкетни, те не могат да послужат и не обуславят налагането на санкцията "финансова неустойка" в размер от по 350. 00 /триста и петдесет/ лева. При определянето й, органът трябва за всяко нарушение конкретно да съобрази как ще се постигнат целите на наказанието, отношението на нарушителя към извършеното и към последиците от това, тежестта на нарушението на плоскостта на защитените обществени отношения и в частност закрилата на правата на пациента. Не е отчетено от ответника, че за първи път се констатират подобни нарушения. Поради това, заповедта следва да бъде изменена в частта, с която се налага санкция "финансова неустойка" в размер на 350. 00 /триста и петдесет/ лева, като нейният размер бъде редуциран до минимално установения от 200. 00 /двеста/ лева за всяко едно от нарушенията. Така изложени, мотивите на съда към обжалваното решение се споделят напълно от настоящата инстанция. Безспорно е установено, че в хода на административното производство, не са били представени доказателствата с оглед готовността на дружеството да изпълни изцяло и адекватно задълженията си за транспорт на пациентите. Възражението, че на никого не е отказано транспорт не е достатъчно за да обоснове съмнение в констатациите на административния орган. Той в условията на главно и пълно доказване следва да установи нарушението, като при наличие на жалба от пациент и липса на доказателства като графици за транспорт, специфични нужди и специфичен транспорт на разположение е достатъчно от фактическа страна да се приеме, че дейността е била компрометирана като недостатъчно организирана, както правилно е приел административния орган и съдът в мотивите си. По отношение на размера на санкцията съдът е изложил убедителни мотиви защо се налага такава към минимума, и тези мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските следва да останат за страните така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение