Определение № 523 от 08.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3652/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. С. срещу определение № 218/19.03.2014 г., постановено по частно гр. дело № 593/2014 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение на (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното определение са оставени без разглеждане две частни касационни жалби, едната от които – подадена от същия жалбоподател А. И. С., и от Д. И. С. и К. И. С. срещу определение № 10426/26.06.2012 г. по частно гр. дело № 6868/2012 г. на Софийския градски съд (СГС), с което е оставена без уважение частната жалба на същите жалбоподатели срещу определение от 23.09.2010 г. по гр. дело № 49431/2009 г. на Софийския районен съд (СРС), с което е отхвърлена молбата им по чл. 524 от ГПК за спиране на изпълнението по изп. дело № ... на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) П. М. с рег. № 845. За да намери, че частната касационна жалба на жалбоподателя е недопустима и за да я остави поради това без разглеждане, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС се е позовал на разрешението, дадено с тълкувателно решение (ТР) № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. Частната жалба, по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС и е процесуално допустима. В жалбата се излага бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното определение на ВКС, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Ответникът по частната жалба Н. П. В. не е подал отговор на жалбата в срока за това. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С т. 7 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата указания по приложението на процесуалния закон, а именно, – че определение на окръжен съд, постановено по частна жалба срещу определение на районен съд по молба за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК, не подлежи на касационно обжалване, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК. В случая, оставената без разглеждане с обжалваното определение на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, частна касационна жалба на жалбоподателя е подадена именно срещу такова, неподлежащо на касационно обжалване, въззивно определение на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу отхвърлителното определение на СРС, постановено по молбата за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК. Не е налице и изключението в хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд не е уважил молбата на жалбоподателя за спиране на изпълнението по чл. 524 от ГПК (имаща характер на искане за обезпечение), а напротив – потвърдил е първоинстанционното определение, с което тази молба е отхвърлена. По изложените съображения, съставът на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който е и валиден и процесуално допустим, поради което следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение