Определение № 15 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с ал.1, т.1 ГПК. В. Г. А. е подала частна касационна жалба срещу определение от 9.04.2009 г. по гр.д. № 1110 от 2004 г. на С. градски съд, с което е върната частната й жалба срещу определението за връщане на касационната жалба поради просрочие. В жалбата прави общи оплаквания за неправилност на определението. Ответниците на са подали отговор по частната жалба. Върховния касационен съд, Първо отделение като разгледа представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намери за установено следното от правна и фактическа страна: Частната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определение, с което се прегражда развитието на производството по частната жалба срещу връщането на касационната жалба на А.. Разгледана по същество жалбата е неоснователна и обжалваното определение е правилно. Основателно е посочено, че срока за обжалване е законов едносемичен срок, който е определен императивно в процесуалната норма и не може да бъде продължен от съда. Този срок е преклузивен и започва да тече от датата на връчване на съобщението. То е е получено от жалбоподателката на 8.04.2008 г., а жалбата е подадена на 6.08.2008 г., т.е. значителен период след изтичането на законовия срок. Пропускането на този срок поради процесуалното бездействие на страната е съпроводено с правната последица на погасяване на процесуалните права, в случая на правото на частна жалба. В този смисъл връщането на подадената частна жалба след изтичаето на законовия едносемичен срок е правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,