Определение № 504 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 369/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Производството e образувано по частна жалба на ЗАД „Алианц България“ АД, против определение №1186/08.11.2023г. постановено по т.д.№774/2022г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на дружеството по чл.248 от ГПК за изменение на решение №282/10.06.2023г., постановено по същото дело, в частта му за разноските. Ответницата М. К. Обретенчева изразява становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това настоящият състав, като взе предвид, че с решение по т.д.№370/2024г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е отменено частично решение №282/10.06.2023г., по т.д.№744/2022г. по описа на Великотърновски окръжен съд, като е постановено друго решение по съществото на спора, с което изцяло е преразгледан размерът на разноските, присъдени на страните с въззивното решение, намира, че подадената частна жалба понастоящем е без предмет. Поради това същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.