Решение № 559 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 5317/2008 г.

Решение № 559 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 5317/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Т. Ш. чрез неговия пълномощник адв. И. М., против решение № 1325 от 01.08.2008 г. по в. гр. д. № 751/08 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, постановено на 04.12.2007 г. по гр. д. № 2633/07 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Ш. против М. Л. П. и К. Н. П. иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ ХIХ-27 в кв. 7 по плана на [населено място], с площ от 500 кв. м., ведно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда, и иск за заплащане на обезщетение за ползуването на недвижимия имот, считано от датата на предявяване на иска до окончателното ликвидиране на съсобствеността. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на съществени процесуални правила въззивният съд не е спрял производството по делото до разрешаването на преюдициалния спор между страните за собственост на процесния имот и не е зачел силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, постановено по иск по чл. 108 ЗС, с което ответниците М. и К. П. са осъдени да предадат на жалбоподателя владението върху * ид. част от имота, предмет на иска за делба. Ответниците по касация М. и К. П. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, установи следното: По делото не е било спорно, че процесният недвижим имот е бил собственост на Г. А. Т., поч. през 1957 г. и оставил за наследници съпруга М. И. Т. - поч. през 1983 г., и деца В. Г. Т., И. Г. Т. и Е. Г. Ш. - наследодателка на ищеца. През 1987 г. между наследниците на Г. Т. е извършена съдебна делба. С влязло в сила решение по гр. д. № 171/87 г. на Пловдивския окръжен съд процесният имот е възложен на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) в общ дял на сънаследниците И. Г. Т. и В. Г. Т. В. Г. Т. е починал на 14.12.1991 г. и е наследен от своя брат И. Т. и сестра Е. Ш. Последната е починала на 10.10.1997 г. и е оставила за наследници съпруг Т. Т. Ш., поч. на 25.01.2000 г. и син Г. Т. Ш. - ищеца по делото. Установено е също, че с нотариален акт № 111, т. VI, нот. дело № 916/16.12.2002 г. на нотариус Е. З. И. Г. Т. е признат за собственик на целия имот на основание наследство, делба и давностно владение, а през 2003 г. го продал на ответниците М. Л. П. и К. Н. П. Твърдението на ищеца е било, че по наследяване от своите родители Е. Ш. и Т. Ш. се легитимира като собственик на * ид. част от имота. За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал качеството си на съсобственик към момента на предявяване на иска. Изводът е мотивиран с това, че не е доказал, че праводателят на ответниците И. Т. не е придобил по давност правото на собственост върху неговата наследствена част. С определение № 1122/08.10.2010 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване на констативен нотариален акт за собственост. С влязлото в сила решение № 48 от 09.04.2008 г. по гр. д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд, поставено между същите страни, М. Л. П. и К. Н. П. са осъдени да предадат на ищеца владението върху 1/4 ид. част имота, като е прието, че след като констативния нотариален акт за собственост на техния праводател е бил оспорен, в тежест на ползуващия се от него е да докаже, че са били налице предпоставките за издаването му и че нотариалният акт отговаря на обективната действителност. По поставения правен въпрос настоящият състав намира за правилна практиката, обективирана в обжалваното въззивно решение, която е съобразена и с трайната практика на ВКС. Констативният нотариален акт за собственост е официален свидетелствуващ документ и се ползува с формална доказателствена сила до установяване на неговата неистинност, като доказателствената тежест за това, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ГПК (отм.) лежи върху страната, която го оспорва. В производството пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателя е било изискано и приложено като доказателство по делото гр. д. № 9304/03 г. по описа на Пловдивския районен съд, образувано по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от жалбоподателя Г. Ш. против И. Г. Т., М. Л. П. и К. Н. П. От приложеното към това дело определение от 10.06.2003 г. по гр. д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд е видно, че Г. Ш. е предявил с една искова молба при условията на обективно и пасивно субективно съединяване няколко иска: положителен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване правото му на собственост върху * ид. част от УПИ ХIХ- 27 в кв. 7 по плана на [населено място] и за отменяване по реда на чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) на констативен нотариален акт № № 111, т. VI, нот. дело № 916/16.12.2002 г. на нотариус Е. З., иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на * ид. части от имота и за обезсилване на нотариалния акт за покупко-продажба, сключен между ответниците, както и иск с правно основание чл. 108 ЗС против ответниците М. и К. П. С цитираното определение съдът е разделил производството по исковете с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС и чл. 108 ЗС, като производството по ревандикационния иск е продължило да се движи под номера на гр. д. № 3780/03 г., а по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС е образувано нова дело - приложеното към настоящото гр. д. № 9304/03 г. по описа на Пловдивския районен съд. Искането за прилагане на гр. д. № 9304/03 г. на Пловдивския районен съд е направено от жалбоподателя с цел да се установи дали въззивното решение № 338 от 08.02.2006 г. по гр. д. № 2294/04 г. на Пловдивския окръжен съд е влязло в сила в частта, с която нотариалният акт за продажба на имота, от който ответниците черпят права, бил обезсилен на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за 1/4 ид. част от продадения от И. Т. недвижим имот, в какъвто смисъл са били твърденията на ищеца. До приключване на устните състезания пред въззивният съд никоя от страните не е поискала спиране на делото до разрешаване на спора по чл. 108 ЗС. Независимо от това, след като е имало достатъчно данни, че между страните е налице висящ спор за собственост на недвижимия имот, предмет на делбата, въззивният съд е следвало да спре делбеното дело до приключване на спора по чл. 108 ЗС, който е преюдициален. Съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно. С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд, при което бъде съобразено и влязлото в сила решение по гр. д. № 3780/03 г. на Пловдивския районен съд. Водим от гореизложеното съдът