Определение № 19 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г.

Производството е по реда на чл. 251 ГПК. Постъпила е молба от В. Й. К., представляван от адв. Ю. М., и Й. М. К., представлявана от адв. Е. К., за тълкуване на постановеното по настоящото дело определение № 172 от 30 юни 2020 г. В молбата се иска касационният съд да извърши тълкуване на определението си в частта, с която молителите са осъдени да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество разноски за производството пред трите съдебни инстанции в размер на 1888,75 лева. Молителите обосновават искането си с твърдения, че окръжният съд в гр. Русе постановил солидарно заплащане на разноски от тях заедно с М. В. К. и „БГ Транзит“ ЕООД, каквато солидарна отговорност не се извличала от акта на касационния съд; че окръжният съд отказал да обезсили издаден в полза на комисията изпълнителен лист за юрисконсултско възнаграждение в размер на 41827,42 лева. Освен това не била ясна волята на съда относно разноските, за заплащането на които апелативният съд в гр. Велико Търново осъдил М. К., доколкото с окончателния съдебен акт исковете срещу нея са изцяло отхвърлени. В срока за отговор М. В. К., с адрес в [населено място], изразява становище за основателност на молбата за тълкуване. С определение № 172 от 30 юни 2020 г., постановено по гр.д. № 588/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., съдът в настоящия си състав допълни определение № 124 от 18 март 2019 г., постановено по гр.д. № 588/2018 г. по описа на ВКС, III г.о., като отмени решение № 189 от 27 декември 2018 г., постановено по същото дело, в частта, с която В. Й. К. е осъден да заплати на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 1700 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение; осъди В. Й. К. и Й. М. К. да заплатят на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество общо сумата от 1888,75 лева – разноски за трите съдебни инстанции, сума в размер на 1822,71 лева – държавна такса за производството пред трите съдебни инстанции; осъди Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати: на В. Й. К. сумата от 1373,09 лева разноски в производството пред трите съдебни инстанции; на Й. М. К. сумата от 1963,56 лева разноски в производството пред трите съдебни инстанции; на адв. Ю. М. сумата от 6616,08 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за трите съдебни инстанции; на адв. Е. К. сумата от 5268,36 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв за трите съдебни инстанции. Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда ред за тълкуване на постановените от съдилищата съдебни актове при възникването на неяснота относно вложения в тях смисъл, която води до затруднение или невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци, обуславящи двусмислието на съдебния акт и съдържащия се в неговия диспозитив. В случая, с определението, чието тълкуване се иска, са посочени ясно правнозадължените лица и са означени размерът на присъдената сума и лицето, на което следва същата да бъде платена. Следователно изразената в диспозитива на определението воля е ясна и не поражда двусмислие относно размера на присъдените за производството пред трите съдебни инстанции разноски, съобразени с окончателния изход на правния спор. За пълнота следва да се посочи, че освен в предвидените в закона случаи, какъвто разглежданият не е, солидарност е налице, само ако същата е установена изрично (по арг. от чл. 121 ЗЗД). Когато в диспозитива на съдебния акт не е изрично посочена солидарност, то паричното задължение, присъдено в тежест на повече лица, се дължи от тях съразмерно (така например в решение № 516 по гр. д. № 5900/2013 г., IV г. о, ВКС). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,