Определение № 1916 от 18.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1124/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №3503/27.02.2024г. на А. И., чрез адв. М. срещу разпореждане №16 от 06.02.2024 г. по ч. гр. №4272/2023 г. на ВКС, I-во г.о., с което частната ѝ жалба вх. №1078/19.01.2024г. срещу определение №210 от 16.01.2024г. по ч. гр. д. №4272/2023г. на ВКС е върната като недопустима. Жалбоподателката счита, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му е нарушен процесуалният закон. Предвид общите принципи на ГПК и по-специално на чл.5 ГПК, твърди, че определение №210/16.01.2024г. би следвало да може да се обжалва, за да се осъществи контрол поне на една инстанция за неговата законосъобразност. Счита, че в настоящия случай може да се приложи чл.274, ал.3, т.2 ГПК, за да се осъществи някакъв инстанционен контрол, предвид постановките на ТР №5/2018 г. по тълк. д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу преграждащо разпореждане на състав на ВКС, което според разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК подлежи на обжалване пред друг състав на същия съд. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение №210 от 16.01.2024г. по гр. д. №4272/2023г. на ВКС, I-во г.о., е потвърдено определение №2074 от 11.07.2023 г. по ч. гр. д. №1502/2023г. на ВКС, 2 г.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. №1204 от 07. 02. 2023 г. на А. В. И. срещу определение №150 от 06. 02. 2023 г. по ч. гр. д. №109/2023 г. на ВКС, 1 г.о., потвърждаващо разпореждане № 139 от 23. 09. 2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на ВКС, 2 г.о., с което е върната като недопустима частна жалба вх. № 6591/2022 г. срещу определение № 179/2022 г. по ч. гр. д. №2658/2022г. на ВКС, 2 г.о. В определение №210/16.01.2024г. постановено по гр. дело №4272/2023г. по описа на ВКС изрично е посочено, че то не подлежи на обжалване. Независимо от това А. И. е подала частна жалба срещу това определение, която е върната с /обжалваното/ разпореждане №16 от 06.02.2024г. постановено по същото дело. Съдебният състав е посочил, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК предвижда възможност за обжалване на постановени от ВКС определения по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК пред друг състав на ВКС, като актовете на ВКС, постановени по такива частни жалби, са окончателни, тъй като ГПК не предвижда възможност за контрол на правилността им от друг състав на ВКС. Същите нямат и преграждащ характер, тъй като с тях се извършва преценка на законосъобразността на преграждащо определение на друг състав на ВКС. С постановяването им възможността за проверка законосъобразността на преграждащото определение или разпореждане на ВКС се изчерпва. Затова актът на състав на ВКС, с който се потвърждава акт на ВКС с преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, е окончателен и не подлежи на последващ контрол от друг състав на ВКС, поради което е направил извод, че подадената срещу такъв акт частна жалба е недопустима и подлежи на връщане. Настоящият състав намира, че разпореждането за връщане е правилно по следните съображения: Когато състав на ВКС се произнася по реда на чл.248 ГПК по искане за изменение на негов неподлежащ на обжалване акт в частта за разноските, определението е окончателно. Този извод следва от изричната разпоредба на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, според която определението за разноски се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. възможността за неговата обжалваемост следва тази на основния акт, за който се отнася. След като определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване, то на обжалване не подлежи и свързаното с него определение по чл.248 ГПК. Определението е необжалваемо и тъй като не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. Именно с тези мотиви съставът на ВКС е върнал частната жалба с обжалваното разпореждане. По тяхната законосъобразност се е произнесъл вече и друг състав, който с определение № 179/03.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2658/2022 г. на II-ро г.о. е разгледал частната жалба на А. И. срещу преграждащото разпореждане на предходния състав на ВКС и е изложил подробни съображения за неговата законосъобразност. В същия смисъл са постановените определения №150/06.02.2023г. по гр. дело №109/2023г. и определение №2074/11.07.2023г. постановено по гр. дело №1502/2023г. по описа на ВКС по предходните частни жалби на А. В. И.. Предвид изложените съображения, разпореждане №16 от 06.02.2024г. по ч. гр. №4272/2023 г. на ВКС, I-во г.о. с което е върната като недопустима частна жалба вх.№1078 от 19.01.2024г. срещу определение №210/16.01.2024г. по същото дело следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,