Определение № 1120 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1059/2025 г.

Производството е по чл.248 вр. чл.290 ГПК. След постановяване на решението по делото № 13 /13.01.2026 г. страната по делото „Елена бор“ ООД с молба с вх. № 2100/02.02.2026 г. иска от съдебния състав, който го е постановил, да го измени в частта за разноските досежно размера на присъдения, съответно неприсъдения адвокатски хонорар в първа и въззивна инстанция, като: 1. Редуцира допълнително присъдения хонорар на ищеца с оглед намаления размер на уважения иск и да увеличи адвокатския хонорар на доверителя на „Елена бор“ ООД; 2. Да присъди адвокатски хонорар в полза на доверителя на „Елена бор“ ООД за въззивната инстанция, пропорционално на допълнително намалената част от размера на иска на ищеца. Насрещната страна И. И. К. в писмен отговор оспорва основателността на молбата. Твърди, че не са изложени никакви доводи за основателността на искането и излага доводи за неговата неоснователност. Молбата е подадена в срок, по нейната основателност: С касационното решение не са присъдени разноски. В мотивите на решението в частта за разноските е прието, че при изхода от спора в касационната инстанция (касационната жалба е частично основателна и определеното от въззивния съд обезщетение е намалено наполовина) исканията на страните за разноски са неоснователни, всяка една от тях следва да понесе направените разноски. При проверка на делото настоящият съдебен състав установи следното: В касационната жалба на „Елена бор“ ООД и в изложението му за допускане до касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е направено искане за присъждане на разноски. Направено е евентуално възражение за прекомерност на (бъдещо) искане на насрещната страна за присъждане на разноски. В устните състезания, проведени в откритото съдебно заседание на 15.10.2025 г., процесуалният представител на „Елена бор“ ООД прави искане за присъждане на разноски в полза на доверителя му, за което представя списък. В приложения по делото списък на „Елена бор“ ООД (на л.47) е посочена държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 8 400 лева с ДДС. В приложената към списъка фактура е отбелязано, че този хонорар е за касационно обжалване по гр.д. № 1059/2025 г.. Процесуалният представител на И. И. К. прави възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав приема, че до приключване на устните състезания в касационната инстанция „Елена бор“ ООД е направило искане за присъждане на разноски единствено за касационната инстанция съобразно представения списък, в които са отразени само такива разноски. До приключване на устните състезания в касационната инстанция „Елена бор“ ООД не е направило искане за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанция и такива разноски не са включени в списъка, нито е направило искане за намаляване на разноските, които са присъдени на насрещната страна (на ищеца). Такова искане се прави за първи път след постановяване на съдебното решение с молбата по чл.248 ГПК, то е несвоевременно. Поради това настоящият съдебен състав приема направеното с молбата от 02.02.2026 г. искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските досежно размера на присъдения, съответно неприсъдения адвокатски хонорар в първата и въззивната инстанция за неоснователно. Воден от изложеното съдът

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Хрипсиме Мъгърдичян към определение по гр. дело № 1059/2025 год. по описа на ВКС, ІV г.о., ГК. Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на касатора /ответника/ „Елена бор“ ООД, направено с молба с вх. № 2100 от 02.02.2026 год. В мотивите на касационното решение е прието, че предвид изхода от спора в касационната инстанция /касационната жалба е частично основателна и определеното от въззивния съд обезщетение е намалено наполовина/, исканията на страните за разноски са неоснователни, като всяка от тях трябва да понесе направените разноски. Въпреки постановената от касационната инстанция промяна на крайния резултат по делото, липсва произнасяне по отговорността за разноските на страните в предходните съдебни инстанции /чл. 81 ГПК/. При това положение направеното от касатора „Елена бор“ ООД искане е такова по смисъла на чл. 248, ал. 1, предл. 1 ГПК – за допълване на касационното решение в частта за разноските в първоинстанционното производство и въззивното производство /наличието на списък на разноските за тези съдебни инстанции не е предпоставка за реализиране на допълването на съдебния акт в тази му част – т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год., ОСГТК/. Отговорността за разноски е последица от разрешаването на материалноправния спор. Касаторът /ответникът/ „Елена бор“ ООД е направил своевременно искания в първоинстанционното производство и във въззивното производство за присъждане на разноски, като е ангажирал и доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение. Считам, че не е необходимо страната да подновява искането си за присъждане на разноски във всяка от инстанциите за предходната /предходните/. След като веднъж страната е поискала присъждането на разноски пред съответната инстанция, съдът е сезиран с това искане и е длъжен да се произнесе по него. Ако извършването на разноски е доказано и правното твърдение на съответната страна получи защита, разноски следва да се присъдят. Ако правното твърдение на страната бъде отхвърлено, разноски в нейна полза не се присъждат, дори да са поискани и извършването им да е доказано. Тази страна обаче има право на жалба, която отнася спора изцяло в по-горна инстанция. Ако тази инстанция е въззивна, респ. касационна, и решава отново спора по същество, тя е сезирана с всички искания и възражения на страните, които са надлежно релевирани пред първоинстанционния, респ. въззивния съд. Ако тази инстанция отмени решението и признае за основателно правното твърдение на обжалвалата страна, тя следва да се произнесе и за разноските в предходната инстанция/предходните инстанции, които са били надлежно поискани и доказани. Ето защо са налице предпоставките за допълване на касационното решение в частта за разноските за първоинстанционното производство и въззивното производство. С оглед изхода от спора, компенсирането на разноските следва да се осъществи съобразно правилото за съразмерност, установено в нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, след произнасяне по своевременно релевираното от ищеца във въззивното производство възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. СЪДИЯ: