Решение № 4847 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. К. С., гражданин на Сирия против решение № 43072/22.12.2025г. по адм. д. № 4956/2025г. по описа на Административен съд София -град. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на кандидата за международна закрила против Решение № 2819 от 31.03.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че делото е следвало да бъде разгледано от Административен съд-Хасково, както и че не е надлежно призован за първоинстанционното производство и не е могъл да ангажира защитата си. Чужденецът заявява, че не следва да бъде връщан в страната на произход, поради опасност да бъде убит, тъй като е потърсил закрила в държава с официално [заличен текст] вероизповедание. Моли за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от Административен съд Хасково. Ответникът - Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, е основателна. В жалбата, подадена от Д. К. С. лично на 07.05.2025г. до Административен съд София-град е посочен адрес за призоваване в гр. София. Към преписката по делото са налице данни, че още към месец декември 2024г. той не е пребивавал в РПЦ Харманли, въпреки че е настанен там, това е адресът, посочен в регистрационната му карта на чужденец и въпреки противоречивите му твърденията относно това къде се е намирал в посочения период. При опита да бъде призован от адреса в София призовката е върната в цялост, но не с отбелязване, че лицето не живее там, а с искане от призовкаря адресът да бъде уточнен, тъй като се касае за кооперация с три входа. Съдът не е изискал от призовкаря да провери и удостовери живее ли лицето на адреса, а вместо това е изпратил призовка в гр. Харманли, откъдето се е върнал отрязък от призовката с отбелязване за лично връчване и подпис. Призоваването е прието за редовно, проведено е съдебно заседание, в което са приети представените доказателства и е даден ход по същество. Д. С. не се е явил пред АССГ и не е имал процесуален представител. Пред касационната инстанция чужденецът заявява, че това не е неговият подпис и същият видимо се различава от този в регистрационната карта. Призовката с препис от решението, изпратен в РПЦ Харманли, е върната в цялост. На 06.01.2026г. решението е връчено лично на чужденеца в АССГ, където той се е явил да го получи. При тези обстоятелства, основателни са касационните доводи за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение. Съгласно чл.137 АПК съобщенията по съдебните дела се връчват на гражданина на адреса, посочен в административното производство, само ако по делото не е посочен друг адрес. Тъй като такъв адрес е посочен, и то в гр. София, първоинстанционният съд е следвало да положи усилия да призове лицето на този адрес, а при установения факт, че адресът е непълен, да задължи призовкаря да извърши проверка на място и да установи със сигурност живее ли лицето на този адрес или не. Следвало е да бъдат изискани и сведения дали лицето има регистриран адрес в София. Връчването на призовката в РПЦ Харманли на неизвестно лице, въпреки отбелязването „лично“ е следвало да не се приема за редовно призоваване, при данните по делото, че Д. С. фактически не пребивава в този център. След като е удостоверено отсъствието на лицето от центъра, съдът е следвало да изиска и служебни сведения за неговото отклонение от адреса. В резултат на нередовното призоваване е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е лишило оспорващия от възможността да защити интересите си пред съда. Доказателствата са събрани и решението е постановено без участието на оспорващия. Това налага отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на същия съд. Съдът следва на първо място да изиска сведения от РПЦ Харманли пребивава ли лицето в центъра и за какъв период, да събере служебно данни променяло ли е лицето настоящ адрес и в тази връзка да прецени подсъдността на спора, предвид чл. 84, ал.3 ЗУБ. Посочването на съдебен адрес се отразява на редовността на призоваването, но не е от естество да промени подсъдността на спора. След изясняване на въпроса за настоящия адрес на оспорващия и съответно за подсъдността на спора, местно компетентният съд следва да извърши отново и надлежно съдопроизводствените действия по призоваване, провеждане на редовно съдебно заседание и съответно постановяване на решение с участието на оспорващия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 2,т.1 АПК Върховният административен съд