Решение № 9750 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2642/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юриск. М. Николова, против решение №43295 от 29.12.2025г., постановено по адм. дело № 5102/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искане на "Ц.Б.С. - 2009" ООД с вх. №26-Ц-136/07.03.2024 г. на ЦУ на НАП за възстановяване на недължимо платена държавна такса по чл.30 от ЗХ в размер на 45 000лв. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно с доводи за неправилно приложение на материалния закон и изводите на АССГ за приложимост на разпоредбата на чл.129, ал.3 ДОПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу оспорения мълчалив отказ. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ц.Б.С - 2009“ ООД, гр. София, чрез юриск. Христозов в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение като правилно да остане в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба от "Ц. Б. С. -2009" ООД, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искане №26 -Ц -136 от 07.03.2024г. за възстановяване на недължимо платени държавни такси по ЗХ. За да се произнесе по спора АССГ е приел, че изпълнителния директор на НАП не се е произнесъл по подаденото искане в законоустановения 30 –дневен срок по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, поради което е възникнал мълчалив отказ и подадената жалба е допустима за разглеждане. Съдът е намерил жалбата за основателна по съображения, че изпълнителният директор на НАП е компетентен орган, в чиито правомощията е да се произнесе по подаденото до него искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Изпълнителният директор на НАП е органът, който следва да издаде акта и пред когото да се подаде искане за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени такси, тъй като той е органът, който осъществява дейността по издаване и продължаване на лицензите за организиране на хазартни игри, както и има правомощията да се произнася и по други въпроси в областта на хазарта и свързаните с него дейности. По тези съображения АССГ е приел, че Изпълнителният директор на НАП е материално компетентният орган да разрешава и съответно да отказва възстановяването на недължимо платени такси. Предвид разпоредбата на чл.160, ал.3 ДОПК, съдът е отменил мълчаливия отказ и върнал преписката на компетентния орган по приходите за произнасяне с изричен акт по искането на жалбоподателя. Решението е правилно като краен резултат. Правилни са изводите на АССГ, че изпълнителния директор на НАП е компетентният орган, който следва да се произнесе по направеното искане за възстановяване на недължимо платена такса, но при следните коригиращи мотиви: Действително в искането до изпълнителния директор на НАП като правно основание за исканото възстановяване на сумата е посочена разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ДОПК, но в случая не намират приложение правилата на ДОПК, по реда на който може да се иска само възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по Закона за хазарта, с изключение на такси по Закона за местните данъци и такси – чл. 128, ал. 3 от ДОПК. В специалната норма на чл. 92, ал. 4 от Закона за хазарта е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната като недължимо внесена сума е за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, а посочените в чл. 92, ал. 1 от закона държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Това означава, че съдът е сезиран с жалба срещу формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането за възстановяване на платена сума за държавна такса на основание § 22, вр. чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта. В компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за хазарта е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 от Закона за хазарта функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 от Закона за хазарта същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от Закона за хазарта. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за хазарта в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 от Закона за хазарта решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-Ц-136/07.03.2024 г. е изтекъл на 21.03.2024 г., тъй като той е 14 – дневен. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 от АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 от АПК/ в относимата му редакция/ може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 22.04.2024 г., когато е била подадена жалбата на до АССГ чрез НАП. Оспореният мълчалив отказ не е издаден в предписаната от закона форма – чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта. Непроизнасянето в срок, при липса на изложени съответни фактически и правни основания представлява нарушение на изискването за форма – чл.59 от АПК, поради което правилно е отменен от първостепенния съд. За административния орган е налице задължение за мотивирано произнасяне по така наведените възражения за недължимост на внесената такса, но не и задължение да издаде позитивен акт - уважаване на искането за възстановяване на недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта. След издаване на изричен акт – решение, при спазване на разпоредбите на чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта, същият ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол относно неговата законосъобразност по реда на чл.168, ал. 1 АПК на всички основания по чл.146 от АПК. По изложените съображения правилно АССГ е отменил обжалвания мълчалив отказ като незаконосъобразен, поради неспазване на изискването за форма, но дадените от него указания до изпълнителния директор на НАП при връщане на преписката за ново произнасяне да бъде издаден акт в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в първоинстанционното решение са неправилни, поради което не следва да бъдат съобразени от административния орган. Изпълнителният директор на НАП съгласно чл.25 от Закона за хазарта дължи писмено мотивирано произнасяне по направено искане. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл.26, ал.1 и чл.28 от Закона за хазарта, изискващи писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, като са въведени изисквания за форма и съдържание на административното решение и съобщаване на решението. Налице е законово изискване за изрично писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ, което в случая липсва. Изложените аргументи от касационния жалбоподател се отнасят до съществото на спора и следва да се обсъждат в случай, че са част от мотиви по издаден административен акт. Като е отменил мълчалив отказ и върнал преписката за изрично произнасяне, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Касационната инстанция намира за нужно да отбележи, че липсата на специално уредена процедура в Закона за хазарта за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо пратени такси по този закон не обосновава извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл.4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижа, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на горецитираните закони в §2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, поради което касационната инстанция намира, че по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта следва да намери приложение разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. В обобщение - административният орган по подаденото искане за възстановяване с решение по реда на чл.25 и чл.26 от Закона за хазарта следва да извърши преценка дали заплатената такса от дружеството в размер на 45 000 лв. по чл.30, ал.6 от Закона за хазарта е недължимо платена съгласно разпоредбата на чл.4б от ЗДТ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация, следва да се присъдат разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, което на осн. чл.78, ал.8 ГПК, приложим на осн. чл.144 АПК, съдът определя в размер на 200 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение