Определение № 40 от 04.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 134/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „Енерго – Про – Продажби“ АД, [населено място], чрез пълномощник адв. А. Т., с искане за допълване на определение № 60651 от 29.11.2021 г. по т.д. № 134/2021 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на “ВГ -4“ ЕООД, [населено място]. Ответната страна – “ВГ -4“ ЕООД, [населено място] – не депозира становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 134/2021 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на “ВГ -4“ ЕООД,гр. София, против решение №134 от 09.07.2020г. по т.д. №159/20г. на Варненски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 60651 от 29.11.2021 г. по т.д. № 134/2021 г. на ВКС не е допуснал решението до касационно обжалване. В определението липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към него са представени доказателства за реалното извършване на разноски. Представени са списък по чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие № 20547/03.11.2020 г. и копие от фактура № 0000021511/03.11.2020 г. с получател “Енерго Про Продажби” АД, [населено място], и доставчик адвокатско дружество „В., Ж. и Партньори“. Фактурираната услуга е „правна защита съгласно договор 20547/03.11.2020 г.“, като стойността на фактурата е 3912 лв. с ДДС, която сума отговаря на договореното възнаграждение в т. III от договора за правна защита и съдействие. Към фактурата е приложено платежно нареждане за кредитен превод от 12.11.2020 г., от което е видно, че ответникът по касация е наредил сума в размер на 3912 лв. към адвокатското дружество с основание за плащане „0000021511 10000021511“. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение