Определение № 9809 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9082/2026 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Б. от [населено място] срещу определение № 7253 от 29.06.2026 г. по адм. дело № 6222/2026 г. по описа на Върховния административен съд, постановено от тричленен състав на пето отделение на ВАС, с което е: 1) оставена без разглеждане частната жалба на К. И. Б. срещу разпореждане № 14/03.06.2026 г. на председателя на V-то отделение на Върховния административен съд, постановено по административнонаказателна преписка № 11/2026 г.; 2) прекратено производството по адм. дело № 6222/2026 г. по описа на Върховния административен съд. По съображения, че определението е неправилно, жалбоподателят претендира отмяната му и произнасяне по същество или евентуално връщане на делото на друг тричленен състав на ВАС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови прекратителното определение съдът е формулирал извод, че сезиралата го жалба е подадена от лице, нямащо право да оспорва процесното разпореждане. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Производството пред тричленния състав на ВАС е било по реда на чл. 306, ал. 5 от АПК, попадащ в дял шести на АПК, съдържащ административнонаказателни разпоредби. Разпоредбата на чл. 306, ал. 2 от АПК предвижда, че наказанията за извършени нарушения по чл. 304 от АПК се налагат с разпореждане на председателя на съответния съд или на овластено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 306, ал. 4 и ал. 5 от АПК препис от разпореждането се връчва на нарушителя, като то подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд в 7-дневен срок от връчването му. Анализът на визираните по-горе разпоредби налага извода, че страни в това производство са виновното длъжностно лице в качеството му на нарушител, и административнонаказващият орган, който е председателят на съответния съд или овластено от него длъжностно лице, каквато е настоящата хипотеза. По реда на чл. 306, ал. 5 и ал. 6 от АПК могат да бъдат обжалвани само разпорежданията, постановени по този ред, с които се налагат наказания, като активно легитимирано е само наказаното лице, а лицето, което е отправило искане за наказване поради неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, не е страна в правоотношението по чл. 304 - чл. 306 от АПК, поради което не притежава право на жалба срещу постановеното разпореждане. В разпоредбата на чл. 306 е уреден (регламентиран) специален ред, който изключва обжалването на разпореждането по общия ред на АПК, както по административен, така и по съдебен ред. Посоченият ред за обжалване е приложим само в случаите, когато е налице наложено наказание, а активно легитимирано да обжалва разпореждането е само лицето, на което е наложено наказание, но не и подалият искането за наказване. Жалбоподателят в случая не е активно легитимиран да оспорва разпореждането, след като не е страна в правоотношението наказващ орган - длъжностно лице, на което не е наложено наказание. Иначе казано, лицето, което сезирало наказващия орган и по чиято инициатива е образувано производството по реда на чл. 304, ал. 1 от АПК, не участва в него, поради което препис от разпореждането се връчва само на нарушителя, който (ако е наказан) има правото да го обжалва в 7-дневен срок от връчването. Изложените в частната жалба съображения, касаещи правилността на постановеното разпореждане, не могат да се разглеждат в настоящото производство, доколкото подадената от частна жалба срещу него е недопустима. Относно искането на жалбоподателя за прогласяване на нищожност на посочените решение № РО-571/17.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и писмо-отказ № 1029-40-190#11/04.03.2026 г. на управителя на НОИ, в мотивите на разпореждането изрично е посочено, че защитата срещу действията на административния орган, свързани с преизчисляване пенсията му и обявяване нищожността е по реда на съдебния контрол, а не по реда на чл. 304 от АПК. С оглед на това, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, тричленният състав на ВАС е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,