Определение № 369 от 23.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1524/2014 г.

Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №2383, постановено на 25.11.2013г. от Плевенския окръжен съд, Гражданско отделение, ІV въззивен състав по ч.гр.д.№1155/2013г. е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на В. Й. Й. против определение от 25.09.2013г. на Плевенския районен съд, І-ви гр. състав, постановено по ч.гр.д.№3962/2013г., с което на основание чл.420, ал.1 ГПК е спряно изпълнението по изп.д.№20137560400693/2013г. на ЧСИ Цв. Н. с район на действие ОС-П.. Определението е обжалвано от В. Й. Й. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице представителна власт, учредена от длъжника Й. Б. Р. в полза на неговата съпруга Ю. С. Р. към момента на подаване на възражение по ч.гр.д.№3962, по причина, че възражението е подадено 8 дни преди получаване на пълномощното. С определение №239/25.04.2014г., постановено по настоящето дело, производството е спряно на основание чл.292 ГПК до произнасянето на ОСГТК по въпроса кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване с образуваното с разпореждане на председателя на ВКС т.д.№4/2013г. Производството по т.д.№4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС е приключило с постановяване на ТР №4/2013г., обявено на 18.06.2014г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено. Подадената от В. Й. Й. частна жалба следва да се приеме за недопустима, като съображенията за това са следните: В т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. То не представлява “друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и доколкото касационно обжалване на постановените в това производство въззивни определения не е изрично предвидено, в съответствие с дадените в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС указания, следва да се приеме, че и определението на въззивния съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, постановено по реда на чл.420, ал.1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение