Определение № 3180 от 20.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2458/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Й. С., против определение № 209 от 30.01.2026г., постановено по адм. дело № 485/2025г. по описа на Административен съд Перник. По наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение поради неправилно тълкуване и прилагане на реда за съобщаване по чл. 18а АПК, както и неизпълнение на задължителни указания на касационната инстанция, се претендира неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – областният управител на област Перник, чрез процесуален представител, в депозиран по делото отговор на частната жалба взема становище, че същата е немотивирана и противоречаща на материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Перник е образувано по жалба, подадена от М. Й. С. против заповед № ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник, с която на основание чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства, във връзка с чл. 34а, ал. 2 и чл. 34в от Закона за държавната собственост, е наредено принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, попадащи в границите на концесионната площ на находище за подземни богатства – метални полезни изкопаеми – златно-сребърни руди „Милин камък“, разположено в землището на град Брезник, област Перник, за задоволяване на държавна нужда, свързана с добива на подземни богатства. С определение № 1665 от 15.10.2025г., постановено по адм. дело № 485/2025г. по описа на Административен съд Перник, решаващият състав е оставил без разглеждане жалбата на М. Й. С. против заповед № ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие на оспорването. Посоченото определение е отменено с определение № 873 от 27.01.2026г., постановено по адм. дело № 11785/2025г. по описа на Върховния административен съд, и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията на касационната инстанция са в смисъл, че първоинстанционният съд следва да обсъди приобщените по делото писмени доказателства и да прецени дали е налице редовно съобщаване на акта по реда на чл. 18а АПК съобразно установената в посочената норма поредност на начините за съобщаване. С обжалваното определение съставът на Административен съд Перник е отхвърлил искането на М. Й. С. за възстановяване на срока за обжалване на заповед № ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник; оставил е без разглеждане жалбата на посоченото лице срещу заповед № ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник и направеното искане за спиране на действието на акта и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 5 АПК. Изложил е съображения, че при извършена повторна проверка на допустимостта на жалбата и съобразно указанията на касационната инстанция, се потвърждава изводът за просрочие на жалбата, като подадена след срока по чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при липса на основанията по чл. 161 АПК за възстановяване на срока за обжалване. Постановеното определение е правилно като краен резултат, но с коригиращи мотиви. Предмет на оспорване в производството пред първата инстанция е заповед на областния управител, издадена на основание чл. 34а, ал. 2 ЗДС. Съгласно чл. 34в, ал. 2 и 3 ЗДС заповедта на областния управител по чл. 34а, ал. 2 се съобщава на заинтересованите лица по реда на чл. 61, ал. 1 и 2 АПК, а когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на настоящия и постоянния му адрес, заповедта по чл. 34а, ал. 2 му се съобщава от областния управител по реда на чл. 61, ал. 3 АПК и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“. В случая не е спорно, че в Държавен вестник, бр. 76 от 16.09.2025г. е публикувано обявление за издадена заповед № ДС-30/09.07.2025г. на областния управител на област Перник, което се установява и от приложеното на л. 52 от делото извлечение от неофициален раздел на ДВ. Спорният въпрос е дали актът е съобщен на оспорващата и по реда на чл. 18а АПК, към който препраща нормата на чл. 61, ал. 1 АПК, предвид отмяната на чл. 61, ал. 3 АПК. Настоящият състав споделя като обоснован и съответен на приобщените по делото доказателства крайният извод на решаващия съд, че заповедта е редовно съобщена на оспорващата по предвидените начини за съобщаване, с оглед на което е започнал да тече и е изтекъл 14-дневният срок за нейното оспорване и подадената жалба се явява просрочена. Видно е от данните по делото, че след като съобщение изх. № 33-00-158/11.07.2025г. ведно със заповед № ДС-30/09.07.2025г. са изпратени на постоянния адрес на жалбоподателката с препоръчано писмо с обратна разписка, върнато като „непотърсено“, органът е пристъпил към съобщаване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК – чрез залепване на уведомление на адреса на страната. Именно такова уведомление е приложеното на л. 59 от делото ведно с констативен протокол № 33-00-158(1)/26.08.2025г., удостоверяващ, че поради невъзможност М. С. да бъде намерена на постоянния й адрес, е поставено уведомление, в присъствието на служител на областната администрация, за което се е подписал. В това уведомление е възпроизведено съдържанието на чл. 18а, ал. 9 АПК, като изрично е посочено, че в 7-дневен срок, считано от 28.08.2025г. М. С. следва да се яви за получаване на заповедта в сградата на Областна администрация Перник, като в случай че не се яви в посочения срок за получаване на акта, същата ще се смята за връчена с изтичане на срока за получаването й. При което следва да се приеме, че актът е редовно съобщен на оспорващата по предвидените способи – по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК и чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“, като подадената от нея жалба на 10.10.2025г. се явява просрочена, подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на заповедта по чл. 34в, ал. 2 ЗДС, изчислен и от двата начални момента, съобразно използваните два начина за съобщаване. Изводът на решаващия съд, че органът правилно е използвал реда за връчване по чл. 18а, ал. 10 АПК, тъй като съобщаването не е могло да се извърши по другите предвидени законови възможности, включително по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, не съответства на фактическата установеност по делото, но независимо от това, не се отразява на правилността на постановения по делото краен акт. Следва да бъде споделена и преценката на първоинстанционния съд, че не са налице основанията по чл. 161 АПК за възстановяване на срока за обжалване, тъй като не се установява пропускането му да се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Недопустимостта на оспорването води и до недопустимост на акцесорното искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед. По изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила, при съобразяване с направената от настоящия състав корекция в мотивите. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,