Решение № 340 от 06.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 285/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. И., гр. Б., срещу разпореждане от 13.05.2009г. по гр.д. № 352/2009г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определението от 14.03.2009г. по гр.д. №214/2000г. на Районен съд-Бяла Слатина. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че по съображения за процесуална икономия следва да се допусне обжалването на първоинстанционния акт, с който е възприет един вариант на експертизата за образуване на реални дялове. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови определението си Врачанският окръжен съд е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване по аргумент от чл.213,б”а” и „б” ГПК /отм./. Поставеният от частния жалбоподател въпрос по преценката на районния съд по извършване на делбата подлежи на инстанционен контрол на решението. Обжалваното определение е правилно. Врачанският окръжен съд е бил сезиран с частна жалба на К. П. И. срещу определение от 14.03.2009г. по гр.д. № 214/2000г. на Районен съд-Бяла Слатина, с което е прието като най-удачен вариант за всички съделители по делото за делба във фазата на извършването и, допълнителното заключение на вещото лице от 25.02.2009г. и е разпоредено препис от заключението със съответните книжа да се изпратят на ОС»Земеделие» за окончателно графично разделяне на имотите, съгласно чл.10, ал.2 ППЗСПЗЗ. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение за недопустимост на инстанционен контрол на определението, с което се извършва предварителна процедура по съгласуване на проекта за реално поделяне на делбените имоти по реда на чл.10,ал.2 ППЗСПЗЗ. Това определение не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото, нито пък за него е предвидена изрично в закона възможност да бъде обжалвано. При това положение, след като не попада в някоя от хипотезите на чл.213 ГПК /1952г./, то е недопустимо същото да бъде предмет на контрол от въззивната инстанция. Изложените доводи в частната жалба за необходимост от процесуална икономия и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяването му, не могат да обосноват извод за неговата обжалваемост, след като такава възможност не е предвидена в закона. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.