Определение № 110 от 31.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 13/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от В. Х. Н. от [населено място], чрез адвокат С. П., с вх.№6168 от 06.12.2012 г. на Варненския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 04.12.2012 г. срещу Разпореждане №1658/13.11.2012 г. по в.гр.д.№141/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което на основание чл.275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2,т.2 ГПК, е върната частната й жалба, поради неотстраняване на нередовността й по чл.284, ал.3 ГПК. По повод подадената частна жалба ВКС, І Т.О. намира за ,установено следното: С определение №430 от 27.06.2012 г. по същото в.гр.д.№141/2012 г., постановено на основание чл.248 ГПК, Варненският апелативен съд е допълнил решението си, като е осъдил жалбоподателката В. Н. да заплати на [фирма] сумата 7 322.50 лв. разноски по делото. Срещу това определение В. Н. е подала частна жалба с вх.№4172/09.08.2012 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 07.08.2012 г., която с разпореждане №1211/10.08.2012 г. по същото в.гр.д.№141/2012 г. на Варненския апелативен съд, е оставена без движение до отстраняване на нередовността й по чл.284, ал.3 ГПК. С обжалваното в настоящето производство Разпореждане №1658/13.11.2012 г. по в.гр.д.№141/2012 г. на Варненския апелативен съд е прието, че на основание чл.41, ал.2 ГПК изпратените до жалбоподателката и адвоката й съобщения за отстраняване нередовността на частната й жалба следва да се считат за връчени, поради което частната й жалба е върната обратно. Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не е била уведомена за констатираната нередовност на върнатата й частна жалба. Подържа, че Варненският апелативен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК, тъй като нито тя, нито пълномощникът й- адв. С. П. са променили адресите си за повече от един месец. Ответникът не взема становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Неправилно Варненският апелативен съд е приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК. Задължението на страната за уведомяване на съда при отсъствие повече от един месец, е свързано не с напускането на адреса, който е съобщила по делото, а със смяната на местонахождението й за повече от един месец. По делото липсват такива данни за настоящата жалбоподателка В. Н., тъй като връчителят е посочил само, че многократно е посещавал адреса й, без да удостовери точните дати и част на посещенията, за да се удостовери продължителността на отсъствието на жалбоподателката от посочения адрес. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК и спрямо адвоката на страната. Съобщението до него е изпратено на посочения в частната жалба адрес на кантората му. След като връчителят там не е могъл да намери лице, на което да бъде връчено, е следвало съдът да приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ГПК, като постанови залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд