Решение № 4552 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2013 г.

Решение № 4552 от 2.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9359/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Венета Димитрова Милушева, срещу решение № 3568/27.05.2013 г., постановено по адм. д. № 3105/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Милушева против ревизионен акт /РА/ № 101003507/27.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите, потвърден с Решение № 93/16.01.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отменен РА с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата- директор Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Испиридонова в писмени бележки излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 101003507/27.06.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 93/16.01.2012 г. на ДД "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за данъчен период 1.01.2003 г. - 31.12.2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 29 137.41 лева, ведно с прилежаща лихва в размер на 15 347.38 лева. За да постанови обжалвания акт на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са разпоредбите на чл. 124 от ДОПК и законосъобразно от органа по приходите е проведена ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. До този извод съдът е достигнал като е приел, че ревизираното лице не е представило достатъчно убедителни доказателства за получените от него доходи през ревизирания период. Прието е, че данъчните органи са определили правилно началното салдо към 1.01.2003 г., като не са признали декларираната от съпруга на Венета Димитрова Милушева печалба от Български спортен тотализатор /БСТ/ от 1997 г. в размер на 370 000 лв. Изложени са мотиви, че липсват безспорни доказателства от които да се стигне до извод, че така посочената сума е съхранена до началния период на ревизията - 2003 г. Съдът не е приел и твърдението на ревизираното лице, че брата на съпруга й, също е спечелил от БСТ през 1997 г, сумата от 214 839 166 (недоминирани) лева и тази сума е предадена на семейство Милушеви по силата на удостоверение, в което е посочено, че сумата се предава за ползване на Иван Милушев без определен срок и условия. По отношение на сумата от 47 000 лв., която жалбоподателката твърди, че е предоставен заем от майка й, АССГ е счел, че не е доказано наличието на средства и също така не е установено предаването и съхранението на сумата. Първоинстанционният съд е счел, че заемите от 30000 лв. и 15000 лв., които съпругът на жалбподателката е твърдял, че е получил от сина си също не са доказани. Представеното пълномощно, с което Георги Милушев е упълномощил баща си Иван Милушев не е кредитирано от съда като годно доказателство, удостоверяващо наличие на средства по сметките и последващо теглене от тях. По делото е изслушана и приета извършена съдебно-счетоводна експертиза, която не е кредитирана от съда в цялост. По конкретно, АССГ не е кредитирал заключението на вещото лице по пункт 2 и 3, като не е признал печалбата реализирана от БСТ през 1997 г. Също така сумата от 30000 щатски долара, получена като временна финансова помощ от ЗПАД "България" през 1993 г. не е призната от решаващия състав. По отношение на сумите предоставени като заем на Иван Милушев от "България М" ООД и "Арт" ЕООД, административния съд е посочил, че представените договори за заем от 1.03.2007 и 15.01.2007 г., както и разходни касови ордери не доказват по безспорен начин наличието на предоставен реално заем и поради факта, че същите са представени за първи път в съдено заседание не са признати от решаващия състав. Във връзка с доводите на жалбоподателката за завишени и неправилно определени задължения за изразходвана електрическа енергия към "ЧЕЗ България" ЕАД, поради факта, че на адреса на ревизираното лице живеят няколко домакинства, АССГ е приел същите за неоснователни. Изложени са мотиви, че видно от писмо на "ЧЕЗ България" ЕАД на посочения адрес има пет електромера и всички са регистрирани на името на Иван Милушев като само той е плащал сметките по тях и в тази връзка не могат да се приемат твърденията, че реално изразходваната електроенергия е в пъти по малко от показанията по електромерите. По отношение на разходите извършени при пътувания в чужбина на Иван Милушев, съдът е приел, че са правилно определени съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С оглед на гореизложените мотиви, АССГ е счел, че по делото от страна на жалбоподателката не са ангажирани достатъчно доказателства, които да оборят фактическите констатации в РА и в тази връзка жалбата срещу РА е отхвърлена като неоснователна. Така постановеното решение е неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Основните спорни моменти по делото са свързани с установяване на фактите, какво е било началното салдо към 1.01.2003 г., дали следва да се признаят декларираните заеми от "България М" ООД и "Арт" ЕООД към съпруга на жалбоподателката и какви са били реално извършените разходи за електроенергия и командировки в чужбина. Настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение смята, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че въз основа на представените доказателства в административното и съдебно производство не се установяват налични средства у жалбоподателката, поради което правилно органите на приходната администрация са провели ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и са определили допълнителни данъчни задължения. На първо място следва да се посочи, че доводите изложени в касационната жалба по отношение на началното салдо към 1.01.2003 г. са основателни. Неправилно, административния съд не е кредитирал представените доказателства във връзка с твърдението за изплатена печалба от Български спортен тотализатор през 1997 г. на съпруга на жалбоподателката и неговия брат. Видно от писмо № 01-01-1131/30.11.2009 г. издадено от БСТ, е удостоверено, че Иван Милушев и брат му са спечелили от лотарията печалба в размер на 322 259 799 лв., която сума им е изплатена по банков път. При извършване на ревизията не е установено лицето да е извършвало покупки на значителна стойност, от което да се направи извод, че е похарчил средствата до 1.01.2003 г. Съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест приходните органи е следвало да докажат, че печалбата е похарчена, а не ревизираното лице да сочи доказателства, че това не е станало. Писмото на изпълнителния директор на БСТ представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 178 от ГПК, който при липса на успешно оспорване има обвързваща съда материална доказателствена сила. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно АССГ не е кредитирал извършената съдебно счетоводна експертиза по пункт 2 и 3 и е достигнал до необосновани изводи относно началното салдо на ревизията. В този смисъл е решение № 2570/24.02.2014 г. постановено по адм. д. № 8105/13 г. по описа на ВАС, осмо отделение, досежно установени задължения на съпруга на касаторката Иван Милушев. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че от страна на жалбоподателката не са представени достатъчно доказателства относно предоставените на съпруга й заеми от "България М" ООД и "Арт" ЕООД. Неправилни са съжденията на съда, че представените в съдебно заседание документи - договор за заем от 1.03.2007 г. и договор за заем от 15.01.2007 г., разходни касови ордери, извлечения от сметки, нареждания, разписки и протокол от решението на еднолични собственик на капитала на "Арт" ЕООД, са съставени за целите на процеса. Действително горепосочените доказателства са представени за първи път в съдебната фаза на производството, но тяхната автентичност и действителност не е оспорена по надлежния процесуален ред. Не е налице процесуална пречка за ангажиране на доказателства за относими към спора факти в съдебно производство по обжалване на РА, независимо от процесуалното бездействие във фазата на данъчното производство. Представените писмени документи имат характер на частни документи, но при приемането им в съдебно заседание не са оспорени и при преценка какви факти се установяват с тях, решаващият състав е следвало да ги кредитира. След като не е сторил това, то изводите му се явяват необосновани на представените доказателствата по делото. На следващо място следва да се отбележи, че доводите в касационната жалба относно значителното завишаване на разходи за електроенергия към "ЧЕЗ България" ЕАД, са основателни. Неправилни са съжденията на решаващия състав, че след като на адреса на жалбоподателката има регистрирани пет електромера на името на съпруга й, то всичките разходи са заплащани от него. АССГ е тълкувал превратно представените доказателства - нотариален договор за учредяване право на ползване и два нотариални акта за покупко- продажба на недвижими имоти на Георги Милушев и Елена Милушева и е достигнал до необоснован извод относно реално извършените разходи за ел. енергия. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение смята, че след като са представени доказателства, че въпросните имоти са чужда собственост то необосновано е да се приеме, единствено въз основа на данните получени от ЕСГРАОН относно адресната регистрация на собствениците, че разходите за ел. енергия са извършвани единствено от съпруга на жалбоподателката Иван Милушев. Доводите изложени в касационната жалба относно неправилното определяне на разходите извършени при пътувания в чужбина от Иван Милушев са основателни. Неправилно АССГ е приел, че органите по приходите законосъобразно са определили разходите извършени при пътувания в чужбина на Иван Милушев. Независимо, че не са представени никакви доказателства относно изразходваните средства следва да се отбележи, че при преминаване на границата и връщане обратно в рамките на един ден, не следва да се определят разходи в съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина. Видно от представените материали по делото някои от задграничните пътувания са точно такива и следователно разходите са изчислени незаконосъобразно от органите на приходната администрация. С оглед на изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалвания РА. С оглед крайния изход на спора и изричната претенция на касатора, ответникът по жалбата следва да заплати в полза на Венета Милушева, сумата от 630 лева, представляваща деловодни и съдебни разноски. Адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, поради липса на доказателства за уговорено и заплатено такова. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,