Определение № 13189 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Т. Б. Д., чрез процесуален представител адв. А. Чолакова, против Определение № 6742/28.07.2025 г., постановено по административно дело № 860/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас (АС- Бургас), с което се отхвърля направеното искане за допълване на Определение № 5024/03.06.2025 г. по описа на АС- Бургас, в частта за разноските. Иска се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него да бъде постановен друг, с който да се измени и допълни Определение № 5024/03.06.2025 г. по описа на АС- Бургас, в частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. А. Чолакова по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) за оказана безплатна правна помощ на близък, в размер на 500 (петстотин) лева. Ответникът по частната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Бургас (ТП на НОИ – Бургас), в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е основателна по следите съображения: С оспореното определение, в производството по чл. 248 ГПК, съдът е отхвърлил искането на Т. Б. Д. за допълване на Определение № 5024/03.06.2025 г., постановено по административно дело № 860/2025 г. по описа на АС- Бургас, в частта за разноските. При произнасянето по постъпилата молба за изменение и допълване, АС – Бургас приема, че не са налице предпоставките за изменение на постановения от него съдебен акт, в частта му за разноските. Изложени са съображения, че актът е необжалваем и не е налице хипотезата на оттеглен административен акт съгласно чл. 142, ал. 2 АПК и с оглед основанието за прекратяването на производството по чл. 159, т. 1 и 4 АПК, жалбоподателят няма право на разноски по чл. 143, ал. 1-3 АПК. Развити са съображения, че производството не е прекратено поради оттегляне на оспорения акт, нито поради неговата отмяна, а с оглед на обстоятелството, че актът не подлежи на оспорване и при липса на правен интерес съгласно чл.159, т. 1 и 4 от АПК. Съдът счита, че е налице хипотезата на чл.78, ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира първоинстанционното определение за валидно и допустимо, но неправилно. Производството пред АС- Бургас е образувано по жалба на Т. Б. Д. срещу Писмо изх. № 1012-02-81#1/11.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Бургас по повод разпореждане [номер]/12.02.2025 г., № 79/протокол № N01057/11.02.2025 г., с което се определя пенсия в размер на 307,07 (триста и седем лева и седем стотинки) лева от ръководителя по Пенсионно осигуряване (ПО) на ТП на НОИ – Бургас с начална дата на изплащане 10.01.2025 г., което е датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. В жалбата Т. Б. Д. твърди, че неправилно е определена началната дата на изплащане на пенсията и размера на отпуснатата такава. Изложил е доводи, че съгласно чл. 68, ал. 1 КСО, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ако се изчисли правилно, би била на стойност 493,48 (четиристотин деветдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) лева. Посочил е, че съгласно чл.73, ал. 1 КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, което в неговия случай е 18.08.2024 г., съгласно експертно решение на Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК).. С Определение № 5024/03.06.2025 г. по адм. дело № 860/2025 г. по описа на АС- Бургас, жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. От съда са изложени мотиви, че жалбата е насочена към акт, който не подлежи на съдебен контрол, както и че за жалбоподателят не е налице правен интерес за оспорване на процесното писмо. В съпроводително писмо, с което жалбата и преписката са изпратени на съда, директорът на ТП на НОИ- Бургас е изразил становище, че за Т. Б. Д. не е налице правен интерес от оспорването към настоящия момент, тъй като с разпореждане [номер] /07.04.2025 г., № 43 протокол № N01132/04.04.2025 г. на ръководителя по ПО, му е отпусната исканата пенсия в размер на 493,48 (четиристотин деветдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) лева, считано от 18.08.2024. С молба на 14.07.2025 г. Т. Б. Д. е поискал допълване на прекратителното определение, в частта за разноските, като е посочил, че в Писмо изх.№ 1012-02-81#1/ 11.04.2025 г., получено от него на 11.04.2025 г. се съдържат признания, че правата на жалбоподателя по ново решение на ТЕЛК, „в най- кратък срок ще се преценят“ и към дата 25.04.2025 г., който е и крайният срок за обжалване на същото, жалбоподателят не е могъл да предположи, че има издадено друго разпореждане, с което е уважено изменението на пенсията му. Иска да му бъдат присъдени разноски в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 38, ал. 1 т. 3 ЗА. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция, намира искането на частния жалбоподател за основателно. След анализ на фактите се налага изводът, че органът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и той следва да понесе отговорността за разноските в производството при прекратяването му. В хода на производството с Писмо № 1012-02-100#4 от ТП на НОИ – Бургас е дадено становище, че оспореният акт - Писмо изх. № 1012-02-81#1/11.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, е считан от тях за решение по смисъла на чл.118, ал. 1 КСО. Посочено е, че същото е индивидуален административен акт, макар и да не е спазена предвидената форма за издаването му, което потвърждава, че актът е обжалваем. Основателни са доводите на частния жалбоподател, че ответната страна е дала повод за депозиране на жалба, тъй като към дата 25.04.2025 г., на която изтича срокът за обжалване на издаденото Писмо изх. № 1012-02-81#1/11.04.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас, оспорващият не е уведомен за издаденото ново Разпореждане № 79/ протокол № N01132/04.04.2025 г. на ръководителя по ПО, което обосновава правния му интерес от оспорване. Предвид изложеното, се налага изводът, че към датата на подаване на жалбата е налице акт, подлежащ на съдебно оспорване и правен интерес за Т. Б. Д.. В случая, по своята същност е налице хипотеза на оттегляне на оспорения индивидуален административен акт по смисъла на чл. 156, ал.1, предл. второ АПК с издаване на нов акт, с който се удовлетворява искането на лицето за отпускане на пенсия в законосъобразен размер, след като вече е депозирана жалба, по повод на която е образувано съдебно производство. Приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.2 АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на чл. 79 АПК. Във връзка с горното, обжалваното определение на АС – Бургас, с което искането на Т. Б. Д. за присъждане на разноските по делото е отхвърлено, следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което на основание чл. 38, ал.2 ЗА, в полза на адв. А. Чолакова – Софийска адвокатска колегия (САК), оказала безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.3 ЗА, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева. Същото следва да бъде изплатено от бюджета на юридичското лице, в структурата на което е административният орган, издал оттегления индивидуален административен акт - Национален осигурителен институт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,