Определение № 715 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5657/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. Я., подадена чрез пълномощника й Ц. А. Я. срещу определение № 101 от 23.06.2014 г. по гр.д. № 1403/2014 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата за отмяна на решение № 1361 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 2538/2008 г. на Варненски окръжен съд, потвърдено с решение № 50 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 46/2011 г. на Варненски апелативен съд. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да се отмени, да се разгледа молбата за отмяна, като касационния съд се произнесе по същество на спора. Ответникът В. И. И. в писмен отговор, подаден чрез адвокат А. Н. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че определението е правилно и следва да се потвърди. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното определение Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о., е приел, че молбата за отмяна е недопустима, поради липса на основания по чл.303, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че посоченото от молителката основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК изисква престъплението да е установено по надлежния ред, а в случая съдържащите се в молбата обстоятелства за незаконосъобразни действия на съда и необоснованост на експертизите са неотносими към фактическите състави на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приел, че в молбата не се поддържа наличие на нови обстоятелства или нови доказателства, които да са от съществено значение за делото и които не са били известни на страната, или макар да са били известни не са могли да бъдат установени по съответния ред поради обективна невъзможност. Твърденията в молбата не са относими към фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Обжалваното определение е правилно. То е съобразено с естеството на отмяната, която е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, искане за отмяна на влязло в сила решение е допустимо при наличието на изчерпателно посочените в същия член конкретни хипотези. Молбата на Я. не съдържа изложение на обстоятелствата, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 - 6 ГПК. В молбата са изложени фактически твърдения и преценки на молителя за незаконосъобразни действия на съда, необоснованост на експертизите и неправилни изводи на съда, които са неотносими към фактическите състави на чл.303, ал.1, т.1-6 ГПК. Липсата на материалните предпоставки, предвидени в закона като отменителни основания по чл.303, ал.1 ГПК, обуславя процесуалната недопустимост на искането за отмяна. В обобщение, подадената частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение, като правилно ще следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.