Определение № 50069 от 30.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1813/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, за изменение на постановеното по делото в производство по чл. 290 ГПК решение № 50001 от 10.05.2024 г. в частта му за разноските. В молбата се поддържа, че въпреки крайния резултат по делото – отхвърляне на иска на В. П. М. срещу „Дженерали застраховане“ АД за заплащането на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на сумата от 10 000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на неговата баба В. И. М., ВКС не е преизчислил дължимата от застрахователя и присъдена с първоинстанционното решение държавна такса в полза на бюджета на съда. По тези съображения се прави искане за изменение на решението чрез намаляване на възложените в тежест на молителя на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разноски към бюджета на Окръжен съд – Пазарджик съобразно окончателния съдебен акт. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозиран писмен отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на доводите на молителя и данните по делото, приема следното: Молбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С постановеното в производство по чл. 290 ГПК решение № 50001 от 10.05.2024 г. по т. д. № 1813/2022 г. на ВКС, ІІ т. о. е отменено решение № 180 от 08.04.2022 г. по в. т. д. № 558/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в допуснатата до касационен контрол част, с която е потвърдено решение № 260029 от 19.02.2021 г. по т. д. № 264/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта за осъждането на застрахователя да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на малолетния В. П. М., действащ чрез своя баща и законен представител П. В. М., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баба му В. И. М., вследствие на ПТП, настъпило на 16.11.2017 г., в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като исковата претенция в посочения размер е отхвърлена. Съобразно този резултат съставът на ВКС се е произнесъл по дължимите на застрахователното дружество разноски и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за всички съдебни инстанции, но е пропуснал да преизчисли дължимата от застрахователя по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, вместо възложената в тежест на „Дженерали застраховане“ АД сума от 9 850 лв., действително дължимата от застрахователя по сметка на Окръжен съд – Пазарджик държавна такса се равнява на 9 450 лв., намалена до този размер с 400 лв., колкото представлява държавната такса по разгледания и отхвърлен от ВКС иск. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение