Определение № 4636 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3777/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Г. П. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Г. Юрукова, против определение № 438 от 09.02.2026 г. по адм. дело № 2509/2025 г. по описа на Административен съд Благоевград, в частта му с която на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 18-6313/10.06.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Благоевград, в частите й извън одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Симитли, касаещо границата между поземлени имоти с идентификатори (ПИ) [заличен текст] в обхвата на координатни точки 2 и 3, съгласно скица-проект № 15-590920/10.06.2024 г.; предназначението „Друг вид сграда за обитаване“ относно сграда 66460.442.31.1; „няма данни за собственост“ относно сграда 66460.442.31.2 и производството по делото е прекратено в тази част. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението в обжалваната част, като постановена в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като моли да бъде отменена и делото да бъде върнато за продължаване на съдпроизводствените действия по обжалване на заповедта в цялост. Заявява, че на място фактическото положение е различно от това което се създава с оспорената заповед, като се отнема част от имота му и се придава към имота на А. Д.. Ответникът - началник на СГКК Благоевград, не изпраща отговор в срока по чл. 232 АПК, не изразява становище по частната жалба и не прави искания. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Г. Д. срещу гореописаната заповед № 18-6313/10.06.2024 г., с която на основание чл. 54, ал. 4, вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), по заявление на М. П. Д., подадено лично и като пълномощник на Г. Д. и на основание договор за доброволна делба от 2013 г., е одобрено изменението на КККР приети през 2019 г., състоящо се в изменение на [ПИ], чрез нанасяне в дотогавашните му граници на [ПИ] и [ПИ], със сградите в тях, като [ПИ] и сграда [номер] са записани на А. П. Д., 66460.442.30.2- без данни за собственост; [ПИ] и сграда [номер] - на Г. Д., сграда [номер] - без данни за собственост; промяна в границите и площта на [ПИ] - от 7136 кв. м. на 3778 кв. м. и промяна в данните за собственост съгласно договора да доброволна делба. В жалбата си до съда Г. Д. заявява, че не е знаел за исканото изменение и заповедта не му е връчвана, а след указание на съда е уточнил, че оспорва автентичността на пълномощното и не е упълномощавал М. Д. за посочени действия, както и че на място границите между двата имота не са напълно съответни на допуснатото изменение на КК, а част от неговия имот се придава на А. Д., респективно неговите наследници. С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата срещу заповедта е допустима само в частите по отношение: границата между [ПИ] и [ПИ], вписаното предназначение „Друг вид сграда за обитаване“ за сграда 66460.442.31.1 и „няма данни за собственост“ относно сграда 66460.442.31.2, като делото е насрочено за разглеждането срещу тази част от заповедта с призоваване като страни само на Г. Д. и началника на СГКК. Преценено е, че в останалите части жалбата не е допустима. Прието е, че за границите, които не се променят с процесната заповед и твърдението за наличието на „трета страна“, липсва предмет. За жалбоподателя лисва правен интерес да оспорва останалите граници на [ПИ], различни от тази към собствения му имот, нанасянето на сгради [заличен текст] за които не претендира вещни права, както за нанасянето на сгради [заличен текст], което е благоприятно за него. Определението е неправилно в обжалваната част. Изводите на съда за липса на предмет и правен интерес на жалбоподателя от оспорване на посочените части от заповедта е направен без делото да е изяснено от фактическа страна. От приложените доказателства и твърденията на жалбоподателя може да се предположи, че Г. Д. оспорва частично правата на собственика на [ПИ], поради което за този имот и за обектите попадащи в него също е налице твърдян правен интерес. Това, че някои граници не се променят с процесната заповед, а жалбоподателят е собственик на попадащи в имота му сгради не може да доведе до частична недопустимост на оспорването, тъй като прекомерното раздробяване на отделните му части може да доведе до неясноти в обекта на произнасяне от страна на съда. Освен това в частта с която делото е насрочено за разглеждане, съдът е пропуснал да конституира като страни всички заинтересовани лица, включително А. Д., респективно неговите наследници. Ето защо изводът за частична недопустимост на оспорването е незаконосъобразен, поради което обжалваната част от определението следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва да разгледа жалбата срещу заповедта в нейната цялост, да установи какво е на място действителното фактическо положение на границите между [ПИ] и [ПИ], дали то съответства на процедираното изменение на КККР и на притежаваните от лицата права, както предвид становищата на всички участници в производството да се прецени налице ли е спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Като страни по делото следва да бъдат конституирани и всички заинтересовани лица, включително А. Д., респективно неговите наследници. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение