Определение № 7271 от 02.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1286/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адвокат Д. Табанлиева, в качеството й на пълномощник на К. И. С., за допълване на постановеното решение № 4745 от 08.05.2025 г. по настоящото адм. дело № 1286/2025 г., като на доверителя й бъдат присъдени сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева. Ответникът по искането - министър на земеделието и храните, представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, в който го оспорва и счита, че заплащането на договореното адвокатско възнаграждение не е доказано. Като взе предвид изложеното в искането и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е основателно. С постановеното по настоящото дело решение № 4745 от 08.05.2025 г., е оставено в сила решение № 24642 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7372/2023 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). С него по жалба на К. И. С. е отменена заповед № РД-15-492/30.06.2023 г. на министъра на земеделието и храните, която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение като началник на Отдел „Управление на държавните земеделски земи“, Дирекция „Поземлени отношения и комасация“ при Министерството на земеделието и храните, с ранг II-ри старши, считано от 03.07.2023 г., с причина за прекратяване - съкращаване на длъжността. Така спорът окончателно е разрешен в полза на К. С., поради което на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК има право на разноски и за касационната инстанция, които не са му присъдени. В съдебно заседание на 08.04.2025 г. в хода по същество, К. С. чрез пълномощника си адвокат Д. Табанлиева е заявил, че претендира разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е инкорпорирана разписка за извършването плащане в брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева. Пълномощно от С. към адвокат Табанлиева да го представлява по делото до приключването му пред всички инстанции, е представено още с депозирането на жалбата чрез органа. Независимо от липсата на списък по чл. 80 ГПК, на С. следва да се присъдят сторените разноски за настоящата инстанция. Непредставянето на такъв списък препятства възможността да се иска изменение на решението в частта му за разноските. Настоящото искане касае не изменение, а допълване на постановеното решение, т. е. когато съдът въобще не се произнесъл по разноските, както е в случая. Освен това са налице писмени доказателства, удостоверяващи и доказващи наличието на упълномощаване и плащане. Затова и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК е основателно предявеното искане за присъждане на разноски по настоящото дело. Направените от К. С. такива са за заплатеното адвокатско възнаграждение и са доказани в размер на 1600 лева, като няма възражение за прекомерност. С оглед на изложеното, постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като Министерство на земеделието и храните бъде осъдена да заплати К. С. претендираните разноски за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 248, ал 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, второ отделение