Определение № 83 от 28.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 3187/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу определение № 2939 от 01.10.2018г. по в.гр.д. № 5994/2017г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане молбата му по чл.248, ал.1 ГПК, вх. № 11 927/ 26.07.2018г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и иска отмяната му. Излагат се съображения, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК има за предмет частта на решението на САС, в която апелативният съд е присъдил разноски за въззивната инстанция. В частта, в която САС се е произнесъл по частната жалба срещу определението на СГС по чл.248, ал.1 ГПК, сдружението е подало частна касационна жалба. Въззивният съд неправилно е приел, че молбата на сдружението по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските се отнася до „отмяна на определението на СГС, постановено на основание чл.248 ГПК”. Ответниците по частната жалба, приемайки, че с обжалваното определение съдът е оставил без уважение, а не без разглеждане молбата по чл.248, ал.1 ГПК, излагат съображения за нейната неоснователност. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна. В срока по чл.248, ал.1 вр. чл.62, ал.2 и чл.60, ал.6 ГПК, е подадена молба, заведена под вх. № 11927 на 26.07.18г. от сдружението – настоящ жалбоподател, за изменение на въззивното решение в частта за присъденото му за въззивното производство адвокатско възнаграждение, като се иска присъждане на по- голямо възнаграждение, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК за въззивната инстанция. С обжалваното определение Апелативен съд – София е оставил без разглеждане молбата, като е приел, че с нея се иска изменение на въззивното решение в частта, „отнасяща се до определението на СГС, постановено на основание чл.248 ГПК.”. Определението е неправилно. Видно от съдържанието на оставената без разглеждане молба, същата има за предмет искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските - увеличение на присъденото в полза на ответника по иска адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Молбата не обхваща искане за изменение на решението в частта на инкорпорираното в него определение по чл.248, ал.3 ГПК, което е предмет на подадена от сдружението частна касационна жалба. С оглед на това, че с молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, направени пред съда, постановил крайния акт по см. на чл.81 ГПК, същата има характер на молба по чл.248, ал.1 ГПК, като направения от САС извод в противната насока не съответства на искането в молбата. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на апелативния съд за произнасяне по молба вх. № 11 927/ 26.07.2018г. на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”, представляваща молба по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за присъденото в полза на ответника по иска адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, с искане за увеличението му до размера по списъка по чл.80 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд