Определение № 69 от 15.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 898/2013 г.

Производството пред Върховния касационен съд, е образувано по направено искане с разпореждане № 607/17.04.2013 г., на съдията – докладчик при Районен съд гр.Провадия, постановено по анд № 171/2013 г, за определяне на подсъдността, основано на чл. 44, ал. 1 НПК – спор за подсъдност с районен съд гр. Варна. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд гр.Варна. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: По жалба на [фирма] от гр.Провадия срещу наказателно постановление № 12-28913/12.12.2012 г., издадено от зам. Директор на ТД на НАП гр.Варна, е образувано нахд № 1101/2013 г. по описа на Район ния т съд гр. Варна. На 05.03.2013 г., с разпореждане № 1711, съдът е прекратил съдебното производство по делото приемайки, че компетентен да се произнесе по жалбата е Районен съд Провадия, поради което му го е изпратил по подсъдност. По образуваното в Районен съд гр.Провадия анд № 171/2013 г., съдията – докладчик е оспорил подсъдността излагайки съображения, че нарушението изразило се в неизпълнение задължение на едноличния търговец по чл. 7, ал. 3 КСО, е извършено на територията на съдебния район, на Варненския районен съд, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил на Върховния касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. Възраженията посочени в това разпореждане са основателни. С цитираното по – горе наказателно постановление, на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 7, ал. 3 КСО – невнасяне в срок от работодателя на задължителни осигурителни вноски за заети по трудови правоотношения, за м. юни 2012 г. Наказващият орган е приел, че с проявеното бездействие е извършено нарушение на отразените в наказателното постановление законови разпоредби и въз основа на тях и чл. 355, ал. 1 от КСО е наложил на търговеца административна имуществена санкция от 1 000 лв. Съобразно разпоредбите на чл. 59, ал. 1 ЗАНН, наказателните постановления подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, компетентна териториална дирекция на НАП за приходите относно производствата по ДОПК е териториалната дирекция по седалището на фирми и търговци, освен ако е предвидено друго в този кодекс. В настоящият случай този адрес на допусналия нарушение ЕТ, който се явява осигурител на наетите лица е в населено място, което е в района на ТД НАП Варна. Ето защо, след като фирма не е изпълнила конкретно правно задължение по чл. 7, ал. 3 КСО, което по закон е следвало да стори в компетентната ТД НАП, в случая гр.Варна, следва да се приеме, че това е мястото на извършване на нарушението, което определя и компетентността на Варненския районен съд да разгледа по същество жалбата срещу наказателното постановление. Водим от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение