Определение № 104 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1895/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 25050832/22. 03.2021 г., допълнена с молба вх. № 25059372/02.04.2021 г., подадена от Е. Г. М., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 24810/27.01.2020 г. по гр. д. № 12843/2018 г. на Софийски районен съд. С посоченото решение е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: апартамент № 9, находящ се в [населено място], район „Н.“,[жк], [жилищен адрес] изграден в груб строеж съгласно одобрен работен проект от 09.03.2006 г. и разрешение за строеж № 182 от 13.03.2006 г. на СО-ДАГ и заверена екзекутивна документация от 03.07.2007 г., находящ се на 3-ти (2-ри жилищен) етаж на кота +06.30 метра във вход А на жилищна сграда, със застроена площ от 61,20 кв. м., състоящ се от входно антре, коридор, спалня, балкон, килер, дневна с кухненски бокс, балкон и баня с тоалетна /подробно описан/, при квоти: 2/3 ид. ч. за Е. Г. М. и 1/3 ид. ч. за В. Т. Г.. Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Твърди се, че с решение № 715/23.01.2017 г. по гр. д. № 2312/2016 г. на Районен съд - Видин, влязло в сила на 21.09.2018 г., бракът между страните е прекратен с развод, като ползването на семейното жилище /процесният недвижим имот/ е предоставено на молителя Е. М., тъй като същата упражнява родителските права върху малолетното родено от брака дете В. В. Г.. Предвид предоставеното на Е. М. право на ползване на семейното жилище, влязлото в сила решение № 24810/27.01.2020 г. по гр. д. № 12843/2018 г. на Софийски районен съд, с което този имот е допуснат до делба, следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочва се, че реализирането на делбата и изнасянето на имота на публична продан би обезсмислило съдебното решение, с което се предоставя временно ползването на имота на майката. Същото се явява процесуална пречка за водене на иск за делба на жилището до отпадане предпоставките за ползването. Ответникът по молбата за отмяна – В. Т. Г., [населено място], чрез пълномощника адвокат А. Д., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е неоснователна. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Така изложените от молителя обстоятелства не обосновават хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е допустима, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения. Съгласно ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В настоящия случай молителят не твърди наличие на тъждественост между посочените в молбата за отмяна влезли в сила решения. Видно от молбата за отмяна, с решение № 715/23.01.2017 г. по гр. д. № 2312/2016 г. на Районен съд - Видин, влязло в сила на 21.09.2018 г., бракът между страните е прекратен с развод, като ползването на семейното жилище /процесният недвижим имот/ е предоставено на молителя Е. М., докато с решение № 24810/27.01.2020 г. по гр. д. № 12843/2018 г. на Софийски районен съд посоченият имот е допуснат до съдебна делба. Следователно въпросът за възникналата между страните обикновена дялова съсобственост по отношение на семейното жилище не е предмет на гр. д. № 2312/2016 г. на Районен съд - Видин. Същият не е обхванат от силата на пресъдено нещо на решението за развод, поради което и не е налице пречка съдът да се произнесе по него в последващ делбен процес между същите страни. Следва да се посочи, че в процесния случай молителят е посочил изрично в молбата за отмяна, че бракоразводното решение не формира сила на пресъдено нещо по отношение собствеността на семейното жилище, а урежда единствено въпросът за ползването му. След като молителят не е изложил коректно обстоятелства, които да обосноват соченото от него основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, молбата за отмяна е процесуално недопустима, съгласно разясненията на цитираното по-горе тълкувателно решение, поради което не може да бъде допусната до разглеждане по същество. Следва да се има предвид и че молбата е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно тази разпоредба молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4. В настоящия случай молба вх. № 25050832/22. 03.2021 г. е подадена повече от една година след влизане в сила на 05.03.2020 г. на решение № 24810/27.01.2020 г. по гр. д. № 12843/2018 г. на Софийски районен съд. Предвид изложеното молбата за отмяна не следва да бъде допусната до разглеждане за произнасяне по същество по нейната основателност, а производството по делото следва да се прекрати. При този изход на делото в полза на В. Т. Г. следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски в размер на 700 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.