Определение № 103 от 04.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 771/2020 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 т.1 ГПК. Образувано е по молба на „Попчев Стоун Дизайн” ЕООД, представляван от адв. Н.В., с която се иска спиране изпълнението на въззивно решение № 315/25.10.2019 г., постановено по възз.гр.д. № 406/2019 г. на Окръжен съд – Враца в останалата му обжалвана част, в която поради недостатъчност на внесената за обезпечение сума, спирането е отказано с определение №14/10.01.2020 г. по ч.гр.д.№114/2020г., ІV г.о. на ВКС. В молбата се сочи, че с цитираното определение съставът на ВКС е указал на страната възможността да довнесе сумата от 18 567.53 лв. (представляваща разликата между общия размер на задължението към ищците В. П. Ф., С. П. Ф. и В. П. П. – 98 957.53 лв. и внесената първоначално от молителя сума – 80 390 лв.), след което няма пречка да поиска спиране изпълнението на въззивното решение и в тази част. С настоящата молба за спиране са представени заверено копие от определение №14/10.01.2020 г. постановено по ч.гр.д.№114/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., платежно нареждане от 24.01.2020 г. за внесено по сметката на ВКС допълнително обезпечение за остатъка от вземането на ищците в размер на сумата общо 18 567.53 лв. и справка от счетоводството на ВКС, че сумата е постъпила по сметката за обезпечения (л.9). Предвид това, молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в останалата му обжалвана осъдителна част (за разликата над сумата 80 390 лева и до размера на сумата 98 957.53 лв. със законната лихва, считано от 12.01.2018 г. ) е основателна и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 т.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение