Определение № 10505 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10595/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на М. Н. Димитров, срещу определение № 33905/31.08.2026 г., по административно дело № 8921/2026 г. по описа на Административен съд София - град, с което са оставени без разглеждане жалбата му срещу Решение № 478 от 25.06.2026 г. на Столичен общински съвет в частта му по т. 1, с която е приета „Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2026 г.“, представляваща Приложение № 1, в частта му по Част 2, Раздел XIII, т. 2 и т. 3. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба – Столичен общински съвет дава становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени изложените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е подадена срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна, за която постановеното определение е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 478 от 25.06.2026 г. на Столичен общински съвет в частта му по т. 1, с която е приета „Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2026 г.“, представляваща Приложение № 1, в частта му по Част 2, Раздел XIII, т. 2 и т. 3, относно отчуждаване на част от ПИ с идентификатор 68134.1945.60 за улица между о.т. 192с и о. т. 192т и между о.т. 201 и о.т. 192с- о.т. 192о. За да достигне до извод за недопустимост на оспорването, съдът е съобразил, че решението в обжалваната част представлява подготвителен акт, част от производство по издаване на индивидуален административен акт, поради което подлежи на съдебен контрол. Взето е предвид, че даряването на средства от изявили такова желание лица и провеждането на отчуждителни процедури по отношение на съсобствения ПИ с идентификатор 68134.1945.60 представляват бъдещи несигурни събития. Не са установени данни за проведена отчуждителна процедура по чл. 21 и следващите от ЗОС, както и че общината е придобила процесния имот чрез покупка или чрез замяна с равностоен общински имот. Недвижимият имот, представляващ ПИ с идентификатор 68134.1945.60, продължавал да се намира в патримониума на оспорващия, което не ограничава възможността му да се разпорежда с него. Определението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя изразеното в оспорваното определение становище, че оспореният пред него акт не подложи на самостоятелно оспорване. Решението на Столичен общински съвет съставлява акт по чл. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за общинската собственост. Обратно на изложените в частната жалба твърдения, в трайната и споделена от настоящия състав съдебната практика на ВАС (опр. № 9499 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 9674/2015 г. и опр. № 506 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 13754/2015 г., двете на VIII отд. на ВАС, опр. № 14788 от 30.11.2020 г. по адм. д. № 12390/2020 г., на IV отд. на ВАС, определение № 10094 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 6443/2019 г., II отд. на ВАС, опр. №7341/2026 г. по адм.д. № 4317/2026 г. на IV отд. на ВАС), се приема еднозначно, че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и нейното изменение е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната година. Както вече са се произнасяли състави на Върховен административен съд, приемането на програмата не изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС по повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Тези последващи решения, издавани за конкретен имот, представляват административни актове, които биха подлежали на съдебен контрол. Индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. По силата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. Оспореното решение на СОС не се създава самостоятелно права и задължения и не влияе пряко върху правната сфера на жалбоподателя, поради което извода за недопустимост на жалбата на основание чл. 159, т.5 от АПК е правилен и обоснован. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Поради горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,