Определение № 217 от 04.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 501/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. С определение №280/16.01.2017г.,постановено по гр.д.№2509/16г. по реда на чл.248 ГПК, Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на ЗД [фирма] от 07.11.16г. за допълване на решението в частта за разноските с присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Срещу това определение е подадена частна касационна жалба от ЗД [фирма]. В нея са изложени оплаквания за неправилност,обусловена от неверния извод на САС,че решението на първата инстанция е потвърдено изцяло. Ответниците по частната жалба М. Г. Г. и Ч. Г. Г. са я оспорили като неоснователна. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. Производството пред СГС е образувано по искова молба на М. Г. и Ч. Г. срещу ЗД [фирма] с цена на исковете общо 400 000 лв. Приключило е с решение,с което исковете са уважени частично – за общата сума от 126 000 лв. Срещу това решение са подадени въззивни жалби и от двете страни,като въззивната жалба на ЗД [фирма] е върната с влязло в сила разпореждане. По въззивната жалба на ищците,които са обжалвали решението в отхвърлителната му част,е образувано въззивното производство.Последното е приключило с решение,с което в тази му част решението на СГС е потвърдено.При този изход на спора пред въззивната инстанция,предвид неуважаването на въззивната жалба, в полза на противната страна по жалбата /ЗД [фирма]/ на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат направените от нея за въззивното производство разноски,които следва да бъдат възложени в тежест на въззивниците. Заплащането им е установено с представения в това производство договор за правна защита и съдействие,видно от който страната е заплатила в брой на процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на 7000 лв.,което не надвишава предвидения по Наредба №1/2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение. Тези констатации налагат извод за незаконосъобразност на постановеното от САС по реда на чл.248 ГПК определение,с което същият е отказал да допълни решението си,като присъди в полза на въззиваемия сторените от него разноски. Поради това същото подлежи на отмяна. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение