Определение № 55 от 04.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 308/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. Нанова, [населено място] срещу определение от 10.10.2014 г. по гр. д. № 1419/2014 г. на Софийски градски съд. С обжалваното определение е допусната поправка на явна фактическа грешка на определение от 19.10.2010 г., с което е върната искова молба предявена от ищцата срещу Столична Община, район О. купел. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че частната жалба против обжалваното определение е процесуално допустима. При проверка законосъобразността на обжалваното определение, настоящият съдебен състав констатира следното: Производството пред въззивния съд се е развило по ГПК /1952г./ С определение от 18.11.2009г. исковата молба в частта и по иска срещу СО- район О. купел е оставена без движение и на ищеца са дадени указания да отстрани нейната нередовност като изложи факти и обстоятелства, обосноваващи правен интерес от водене на иска. С определение от 19.11.2010г. въззивният съд е върнал искова молба и е прекратил производството по делото в тази част. С обжалваното определение е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от 19.11.2010г. като е обезсилил първоинстанционното решение в частта по иска с правно основание чл.108 ЗС спрямо СО-район О. купел.. Определението е процесуално недопустимо. Според приетото в Тълкувателно решение № 2/02.07.2004 г. по тълк. дело № 2/2004 г., ОСГК, ВКС, когато констатацията за нередовност на исковата молба се направи от въззивния съд, той я оставя без движение с указания до ищеца да я отстрани като при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва и производството по делото се прекратява. Актът с който се констатира нередовността на исковата молба е решение, защото засяга решенията на по-долустоящата инстанция и не се изчерпва с прекратяване на производството. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично от жалбоподателя, може да бъде констатиран служебно от контролния съд,т.е. произнасянето на последния е по основателността на подадената жалба.Ето защо актът му ще бъде решение, а не определение.Това налага насрочване на делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, след като в дадения от въззивния съд срок, нередовността на исковата молба не е била отстранена, за произнасяне на решение за обезсилване на това на по-долустоящите инстанции.В разглеждания случай въззивният съд е постановил две определения, с които е обезсилил частично първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Определението е в противоречие на цитираното ТР и е процесуално недопустимо. Доколкото прекратяването на производството е следствие от обезсилването на постановеното по същество решение, то следва да се обезсилят така постановените определения от 19.11.2010г. и от 10.10.2014г. и делото да се върне на въззивния съд за произнасяне съобразно изложеното по-горе. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение