Определение № 58 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 22/2013 г.

Производството е образувано е по частна жалба на Ч. Р. М., [населено място], срещу разпореждане от 05.11.2012г. по ч.гр.дело №331/2012г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е върната частната му жалба /възражение/ вх.№ 4420/26.10.2012г. срещу определение по същото гражданско дело от 05.10.2012г. Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно.Счита, че своевременно е обжалвал определението на въззивния съд. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу обжалваемо определение, постановено от въззивния съд и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение от 05.10.2012г. по ч.гр.д.№ 331/2012г. на Апелативен съд -Велико Т. е допълнено определение № 268/13.07.2012г. по същото дело в частта за разноските като Ч. М. е осъден да заплати на Военновъздушна учебна база „Г. Б.”,гр.Долна Митрополия, разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лева. Препис от определението е връчено лично на жалбоподателя на 17.10.2012г., в т.ч. с указанията за срока, в който може да бъде обжалвано. Частната жалба /възражение/ срещу него е подадена на 25.10.2012г. Обжалваното разпореждане е законосъобразно. Правилно е прието, че частната жалба е просрочена. Тя е депозирана след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл.275,ал.1 ГПК едноседмичен срок. Това е така защото срокът за обжалване е изтекъл на 24.10.2012г. /сряда/. След като частната жалба е подадена след изтичането му, то тя е процесуално недопустима, поради което и правилно е постановено връщането и от въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.