Решение № 3080 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2020 г.

Решение № 3080 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [ЕИК], с адрес в [населено място], с управител С. Цанков, подадена чрез упълномощен юрисконсулт К. Кисилярска, против решение № 1538 от 17.08.2020 г., постановено от Административен съд – Пловдив, ХХVIII състав, по адм. д. № 3348/2019 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение. Според касационния жалбоподател съдът на три места погрешно е посочил меродавни за настоящия казус обстоятелства, което буди съмнение доколко обжалваното решение е произнесено по повод на адм. акт, по който е образувано делото. Касаторът твърди, че обжалваното решение е вътрешно противоречиво и съдът неоснователно е отхвърлил възражението му за нищожност на решението на ОбС - Пловдив, като твърди, че компетентният орган за издаване на крайния акт за определяне спечелилия процесния конкурс е директорът на СУ"Св. Седмочисленици" на основание чл. 130, ал. 1 от НРПУРОИ във връзка с чл. 91, ал. 2 от същата Наредба. Счита, че не може да се приеме, че назначената комисия по провеждане на конкурса е надлежно сформирана и е заседавала в законен състав. Излага становище, че съдебното решение не съдържа анализ на въведените оплаквания относно оценъчната дейност на комисията във връзка с доказването на търговския опит на класирания на първо място кандидат. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния адм. акт, като незаконосъобразно постановени и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Общинският съвет - Пловдив оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Д. Илиева, която с писмен отговор от 23.09.2020 г. и писмена молба от 05.02.2021 г. пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване обжалваното съдебно решение и атакуваното решение на ОбС - Пловдив, като правилно и законосъобразно постановени. Заявява искане за присъждане на разноски с представен списък за тях. Ответниците - [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото в хода на съдебното производство са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на материалноправните и формални изисквания при оценката на предложенията на участниците в конкурсната процедура, които касаят извършеното от конкурсната комисия оценяване по показател "Опит на участника", което е опорочило крайното класиране на кандидатите. Според участващия по делото прокурор съдът не е обосновал решението си по така направените оплаквания, като не е изложил фактически и правни аргументи. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на [фирма] за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1538 от 17.08.2020 г. е отхвърлена жалбата на [фирма], [ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], против Решение № 277, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019 г. на Общински съвет – Пловдив, с което [фирма], [ЕИК], седалище в [населено място] [улица], е обявено за спечелил конкурс за отдаване под наем на недвижим имот- публична общинска собственост, разположен в корпус "А" на СУ "Св. Седмочисленици"-Пловдив, представляващ училищен павилион – бюфет, с площ от 50 кв. м и с предназначение за ученическо хранене – продажба на закуски, хранителни продукти и напитки. Със същото съдебно решение [фирма], [ЕИК], със седалище в [населено място], [улица], е осъдено да заплати на Общински съвет –Пловдив сумата от 720. 00 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение и "Фантастика 2002", ЕООД[ЕИК], със седалище в [населено място], [улица] осъдено за заплати на [фирма], [ЕИК], седалище в [населено място] [улица], сумата от 300. 00/триста/ лева - направени разноски за адвокатско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Пловдив е приел, че при провеждане на оспорената конкурсна процедура за отдаване под наем на гореописания обект и при издаване на процесния административен акт не са допуснати противоречия с императивни норми на ЗОС и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на [община] /НРПУРОИ/. Първоинстанционният съд е извършил подробен фактически и правен анализ на атакуваната процедура от момента на нейното откриване до приключването й с крайния акт, като задълбочено е обсъдил релевираните от оспорващото дружество в първоинстанционната жалба възражения и твърдения и е преценил всички оплаквания на жалбоподателя за неоснователни. В мотивите на съдебното решение е отразено, че процесното решение е прието от ОбС - Пловдив, който е компетентният орган, който следва да постанови оспорения адм. акт, съобразно чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 4 ЗОС и приложимите разпоредби на НРПУРОИ. От тук е изведено заключение, че оспореното решение на ОбС - Пловдив е валиден административен акт, като същото е постановено в изискуемата от закона форма и при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание. Първоинстанционният съд е счел, че упражненото от административния орган правомощие за обявяване на спечелилия участник в проведения конкурс за отдаване под наем на описаната по-горе част от имот – публична общинска собственост, е надлежно обосновано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е мотивиран в достатъчна степен, като мотивите могат да се съдържат в друг, предшестващ и издаден във връзка с процесния административен акт документ, а именно: заявление от 05.09.2019 г. на Директора на СУ "Св. Седмочисленици"-Пловдив обективиращо резултатите от проведения конкурс и доклада на председателя на назначената конкурсна комисия, които ОбС - Пловдив е възприел, съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на НРБ. Освен това при извършената проверка съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на относимите и приложими административнопроизводствени правила, водещи до опорочаването на обжалваната заповед и представляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Във връзка с изпълнение на изискванията на материалноправните разпоредби, първостепенният съд е счел, че също не са налице сочените с жалбата нарушения, поради което е извел извод за пълно съответствие с приложимия материален закон и законосъобразно изпълнен сложен фактически състав при определяне на кандидата, който е спечелил процесния конкурс, приключил с атакуваното решение, при спазване на изискванията, предвидени в нормите на Глава девета, Раздел ІV от НРПУРОИ, вкл. чл. 130, ал. 1 - ал. 3 НРПУРОИ. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е осъществил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в на погрешно посочване на три места в съдебния акт на меродавни за конкретния казус обстоятелства, което будило съмнение дали обжалваното решение е произнесено по повод на процесния административен акт. Касационният съдебен състав констатира, че действително на три места в мотивите на обжалвания съдебен акт са допуснати грешки, а именно: на стр. 7 и стр. 10 е вписано ЕГ - Пловдив, а не СУ "Св. Седмочисленици"- Пловдив, както и на стр. 10 е отразено "двамата участника в конкурса", вместо "тримата участника в конкурса". Така описаните несъответствия нямат характер на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото на всички останали многобройни места в решението е налице вярно изписване на наименованието на училището и на броя на участниците в конкурса, поради което не може да се възприеме тезата на касатора, че първоинстанционният съд се е произнесъл по друг различен казус. В случая се касае за допуснати очевидни фактически грешки в изписването, които не променят смисъла и не се отразяват на крайния изход на правния спор. Така констатираните фактически грешки следва да бъдат отстранени от първостепенния съд, което обстоятелство изисква връщане делото на този съд с указание за отстраняване на описаните очевидни фактически грешки по реда на чл. 175 АПК. Неоснователно е развитото твърдение в касационната жалба за некомпетентност на ОбС - Пловдив да постанови процесния административен акт. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил нормите на чл. 8, ал. 3 ЗОС във връзка с чл. 91, ал. 3, чл. 92, ал. 4 и чл. 130 НРПУРОИ. Това е така, защото в случая няма спор между страните относно обстоятелството, че управлението на публичната общинска собственост на обекта, който се отдава под наем, е предоставено на СУ "Св. Седмочисленици"- Пловдив с решение № 171 от 27.05.2010 г. на ОбС - Пловдив, поради което в изпълнение на изискванията на чл. 91, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 НРПУРОИ директорът на училището е издал заповед № КВ-03-801/23.07.2019 г., с която е открил конкурсната процедура, одобрил е конкурсната документация, назначил е комисията по провеждане на конкурса и след приключване работата на комисията на него му е представен доклад, обективиращ дейността на комисията, въз основа на който директорът на училището е изготвил и подал Заявление до кмета на [община] относно проведения конкурс, което е подадено заедно с Предложение от 12.09.2019 г. до ОбС- Пловдив за издаване на решение, с което се одобрява извършеното класиране и се определя участникът спечелил конкурса. Именно това крайно решение е процесният административен акт - Решение № 277, прието с Протокол № 15 от 17.09.2019 г. на Общински съвет – Пловдив, с което [фирма] е обявено за спечелил конкурс за отдаване под наем на недвижим имот- публична общинска собственост, разположен в корпус "А" на СУ "Св. Седмочисленици"-Пловдив, представляващ училищен павилион – бюфет, с площ от 50 кв. м и с предназначение за ученическо хранене – продажба на закуски, хранителни продукти и напитки и дружеството жалбоподател е класирано на второ място. При това положение касационният съдебен състав намира, че с издаването на атакуваното решение на ОбС- Пловдив стриктно е изпълнено условието на императивната норма на чл. 130, ал. 1 НРПУРОИ, която изисква задължително издаване от страна на ОбС на решение, с което се определя спечелилия конкурса участник и по силата на ал. 3 от визираната разпоредба точно това решение на ОбС е посочено, че подлежи на обжалване по реда на АПК. Касационният съдебен състав счита, че от определящо значение за компетентността на органа, който следва да издаде индивидуалния административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, е специалният нормативен текст на чл. 130 НРПУРОИ, който се съдържа в Раздел ІV от НРПУРОИ, озаглавен "Конкурси". Ето защо настоящият съдебен състав счита за неоснователно твърдението на касатора за противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение. Решаващият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като верен и обоснован изводът на първостепенния съд, че оспореното решение на ОбС- Пловдив е постановено от компетентния за това орган в рамките на притежаваните от него правомощия, като в конкретната хипотеза са изпълнени нормативните условия и изисквания във връзка с провеждането от директора на училището на процесния конкурс и впоследствие сключване на договор за отдаване под наем между него и избрания наемател. В този смисъл е и актуалната съдебна практика по този вид казуси - решение № 925 от 21.01.2020 г., постановено по адм. д. № 8590/2019 г., с което Върховният административен съд относно идентично решение на ОбС - Пловдив е счел, че е издадено от компетентен орган. Формираната съдебна практика следва да бъде съобразена, предвид изпълнение на основния принцип, прогласен в АПК за предвидимост на актовете. Касационният съдебен състав намира, че са спазени административнопроизводствените правила и материалноправните изисквания за провеждането на оспорения конкурс и както правилно е приел първостепенния съд в случая не са допуснати нарушения при осъществяване на сложния фактически състав на конкурсната процедура. Следва да се сподели становището на решаващия състав на Административен съд - Пловдив, че обжалваният конкурс законосъобразно е започнал с решение на съответния компетентен орган, в което се съдържат предвидените в разпоредбата на чл. 121, ал. 2 НРПУРОИ реквизити, като с издадената заповед от директора на СУ "Св. Седмочисленици" е назначена комисия за провеждане на конкурса, която е определена при съобразяване на изискванията по чл. 94 НРПУРОИ и е спазено условието за поименно посочване на общински съветници за участие в помощния орган, съгласно писмото на председателя на ОбС - Пловдив, като в този орган е включен и правоспособен юрист. Преди издаването на заповедта за откриване на процедурата е било извършено и изискуемото съгласно чл. 93 НРПУРОИ съгласуване със заместник-кмета по общинска собственост, което се установява от приетите като доказателства по делото Писмо изх. № УР-21-517/15.07.2019 г. и Отговор с изх. № 19 УЧ-398/18.07.2019 г. на директор Дирекция "Общинска собственост" при [община]. Двете заседания на назначената комисия, проведени на 30.07.2019 г. и 03.09.2019 г. са протекли по предвидения в чл. 95 НРПУРОИ ред при наличие на задължителния кворум, като решенията са гласувани с необходимото мнозинство. Приетите от комисията конкурсни условия, ведно с конкурсна документация са били съгласувани, съгласно изричното изискване на чл. 97 НРПУРОИ с директора на Дирекцията по правно-нормативно обслужване в [община]. При провеждане заседанието на 03.09.2019 г. са съобразени напълно изискванията по чл. 123 НРПУРОИ и е спазена разпоредбата на чл. 94, ал. 6 НРПУРОИ. При тези данни касационният съдебен състав счита за неоснователно релевираното с касационната жалба възражение, че назначената комисия по провеждане на конкурса не била надлежно сформирана и не е заседавала в законен състав. Досежно оповестяването на конкурса, регламентирано в чл. 98 НРПУРОИ, в съдебното решение точно е констатирано, че е налице изпълнение на предвидените в същата разпоредба начини за обявяване на конкурса, като в тази връзка надлежно и своевременно е било осъществено обявяването му в местен и в национален ежедневник, както и на интернет страницата на [община] и на таблото за обяви в сградата на общината, със съдържание на обявата, съобразено с изискването по чл. 98, ал. 2 НРПУРОИ. Безспорно е установено, че докладът на конкурсната комисия, заедно с протоколите от проведените заседания, са били представени на директора на СУ "Св. Седмочисленици", съобразно делегираните му правомощия по отношение управление на имот публична общинска собственост по чл. 6, ал. 8 НРПУРОИ, след което в съответствие с разпоредбата на чл. 130, ал. 1 НРПУРОИ в тридесетдневен срок след приключване на конкурса, кметът на общината /в случая заместник-кмета/, въз основа на изготвен доклад от назначената помощна комисия, е внесъл в ОбС - Пловдив предложение за гласуване на решение за определяне на спечелилия конкурса участник. По отношение развитото от касационния жалбоподател оплакване, че в съдебното решение не се съдържа анализ на оценъчната дейност на конкурсната комисия във връзка с доказването търговския опит на класирания на първо място кандидат, настоящият съдебен състав счита следното: В жалбата, по която е образувано първоинстанционното дело е формулирано общо и бланкетно оплакване, че [фирма] счита, че оценяването не е извършено съобразно одобрената методика. Впоследствие с допълнително становище от 08.01.2020 г. дружеството - жалбоподател е конкретизирало твърдението си, че класираният на първо място участник в конкурсната процедура е бил неправилно оценен по показателя "Опит на участника". По така заявеното от оспорващото дружество възражение първостепенният съд е пропуснал да се произнесе, което съставлява нарушение на съдопроизводствените правила. В настоящия случай обаче установеното нарушение не е съществено и не налага отмяна само на това основание, тъй като и да не беше допуснато това нарушение, не би променило изхода на делото и не би довело до формиране на друг краен резултат. Това е така, защото становището на жалбоподателя е, че [фирма] не е доказало собствен търговски опит, а е ползвало такъв на други правни субекти. Касационният съдебен състав не възприема тази теза, защото от приетите в първоинстанционното дело писмени доказателства е видно, че горепосоченото дружество е правоприемник на [фирма], съобразно приложеното на л. 216 от адм. д. № 3348/2019 г. и неоспорено Удостоверение от 27.08.2019 г. от Агенцията по вписванията и Договор за покупко- продажба на търговско предприятие от 09.01.2019 г. /на л. 234/, както е ползван и търговския професионален опит на Консорциум "Торонто", който е създаден с Протокол от Учредително събрание на 06.07.2016 г. между [фирма] и [фирма]. От тези безспорни данни следва обоснования извод, че класираният на първо място участник в процесния конкурс законосъобразно се е позовал на собствения си опит и на опита на своя праводател, тъй като [фирма] е универсален правоприемник на активите и пасивите на отчуждителя на предприятието. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че назначената конкурсна комисия не е осъществила твърдяното от касатора нарушение при оценяването на класираното на първо място дружество по показателя "Опит на участника", защото [фирма] надлежно е доказало изискуемия търговски опит. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на оспорването. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, касаторът следва да заплати на ответния административен орган направените от него разноски с представен списък за тях и доказателство за извършването им по банков път, представляващи договорено и внесено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,