Определение № 1756 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1146/2026 г.

Производството е по реда на чл. 306, ал.5 и и ал.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на И. Д. Илиева, ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., чрез главен експерт Григорова, срещу разпореждане № 19/22.12.2025 година на председателя на седмо отделение на Върховния административен съд по АНП №22/2025 година. С последното на И. Д. Илиева - ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г., е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния административен съд, за нарушение по чл. 304, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, изразяващо се в неизпълнение на задължение, произтичащо от влязло в сила Решение № 8670/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4730/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл. 304, ал.1 АПК. В мотивите на Решение № 8670/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4730/2024 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение не се съдържало конкретно задължение на административния орган да верифицира разходи по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. Съдът нямал правомощия да предоставя средства от ЕСИФ/ЕФСУ. Диспозитивът на съдебния акт се позовавал на чл.173, ал.2 АПК, тъй като естеството на спора не позволявало решаването му по същество. В такива хипотези разпоредбата на чл. 304, ал.1 АПК била неприложима. На поредно място твърди, че с Решение № РД-02-16-1107/02.03.2023 година на РУО бил прекратен АДБФП на „Бизнес процеси“ ЕООД, но производството по обжалване не решението пред съда още не било приключило. Единствената възможност за изпълнение на Решение № 8670/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4730/2024 г. по описа на Върховния административен съд била след отмяна на Решение № РД-02-16-1107/02.03.2023 година на РУО и възобновяване на действието на договора, по който се иска плащане, но който бил прекратен. Органът не можел да приложи чл. 99 АПК, тъй като актът бил оспорен по съдебен ред. Твърди, че на основание чл. 54, ал.1, т.5 АПК производството по верификация било спряно, което била самостоятелна пречка за издаване на актове по спряното производство. Оспорва се и размера на определената глоба, като обективната невъзможност за изпълнение на решението била и основание за намаляване на този размер. По изложените съображения, прави искане за отмяна на разпореждане № 19/22.12.2025 година на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд по АНП №22/2025 година, а при условията на евентуалност – за намаляване на размера на глобата.

„Бизнес процеси“ ЕООД не взема становище по частната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на ВАС приема, че същата е подадена в срока по чл.306, ал.5 АПК, от страна с правен интерес.

Производство по АНП №22/2025 година по описа на ВАС е образувано по сигнал с вх. № АНП-47/28.11.2025 г. от "БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД, с ЕИК 131259429, със седалище и адрес на управление в гр. София, район [адрес], представлявано от управителя - А. И. Д., за неизпълнение на окончателно Решение № 8670/11.07.2024 г., постановено по адм. дело № 4730/2024 г. по описа на Върховния административен съд. След преценка на доказателствата в административнонаказателната преписка председателят на седмо отделение на ВАС с обжалваното разпореждане е приел, че са налице предпоставките за налагане на административно наказание на РУО на ОПИК 2014 - 2020 г. Аргументирал е фактическия състав на чл. 304, ал. 1 АПК. Обосновал е, че в контекста на фактическия състав по чл. 304, ал. 1 АПК, за да се реализира административнонаказателната отговорност, от обективна страна е необходимо установяване на задължение, което следва да произтича пряко от стабилен съдебен акт, а от субективна - длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност, да е обхванато от субективните предели на действието на този съдебен акт. Анализирал е, че с решението, чието неизпълнение се претендира, е отменен като незаконосъобразен, обективиран в Решение № РД-02-16-22/13.01.2023 г. на РУО на ОПИК 2014 – 2020 г., отказ за верификация на разходи в размер на 186 420,00 лева, от които 130 494 лева БФП по АДПБФП № BG16RFOP002-2.040-0871-С-01/01.12.2020 г., включени в подадено от "БИЗНЕС ПРОЦЕСИ" ЕООД искане за плащане. Отмяната е мотивирана с извод за нарушение на материалния закон, допуснато от административния орган при формулиране на решаващия правен извод за недопустимост на заявените за верификация разходи. Според председателя на седмо отделение на ВАС, съдът е упражнил правомощието си, визирано в чл. 173, ал. 2 АПК, да изпрати преписката на административния орган, като даде задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. След изпращането на делото след постановяване на окончателното съдебно решение на 11.07.2024 г. административният орган не е предприел никакви процесуални действия по подаденото искане, висящността по което е възобновена с получаването на окончателното съдебно решение по реда на чл. 172, ал. 2 АПК.

Разпореждането е валидно, допустимо и правилно, при следните изводи от правна страна:

1.Съставът на ВАС приема за неоснователни възраженията в частната жалба за неосъществяване на фактическия състав по чл. 304, ал. 1 АПК поради липса на задължение произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Пред РУО по ОПОС 2014-2020 година е висящо производство по верификация, като след постановяване на Решение № 8670/11.07.2024 г., по адм. дело № 4730/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, преписката е върната на органа за процедиране по искането на „Бизнес процеси“ ЕООД за плащане при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Както правилно е посочил председателя на Седмо отделение на ВАС, изцяло в правомощията на РУО по Програмата е да постанови акт по верификация. Не е спорно и че това бездействие да се постанови такъв акт е продължило повече от 17 месеца, а е налице и към настоящия момент.

2. По възраженията за наличието на обективно обстоятелство, представляващо пречка за постановяване на акт по верификация в случая:

Председателят на Седмо отделение на ВАС ясно е посочил, че при аргументи от страна на органа за прекратен АДБВП и висящо съдебно производство по акта за прекратяване, би могло да се разсъждава за хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, регламентираща основание за спиране на административното производство при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано. Но в разпореждането ясно е посочено, че този случай, както и при установяването на всяко друго основание за спиране на производството, е необходимо изрично волеизявление на водещия производството административен орган в този смисъл. И към частната жалба от страна на РУО на ОПОС не са представени доказателства за спиране на производството по верификация.

3. По възраженията относно размера на наложената глоба: За да аргументира размера на глобата, Председателят на Седмо отделение на ВАС е приел, че е налице бездействие на административен орган, задължен по силата на обвързващо го влязло в сила съдебно решение, в което е определен и срок за произнасяне, многократно надвишен към момента, да извърши необходимите процесуални действия по движението на производството по изпратеното му за произнасяне искане за плащане. Размерът на глобата е съобразен с продължителността на бездействието на виновното длъжностно лице, отговорно за изпълнение на съдебния акт, считано от 29.01.2025 г., както и срочността на сочените вземания/изпълнения със средства от ЕСИФ/ЕФСУ, както и срочността на програмите, по които се предоставят.

Водим от горното и на основание чл. 306, ал.6 АПК съставът на ВАС