Определение № 202 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4531/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. К. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. И. А., против въззивното решение № 265156 от 30 юли 2021 г., постановено по в.гр.д. № 10999/2018 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е отменено решение № 206126 от 1 септември 2017 г., постановено по гр.д. № 14585/2016 г. по описа на Районен съд София, относно предоставянето на родителските права по отношение на децата П. Б. Д. и К. Б. Д. на майката Д. Р., определянето на режим на лични отношения на бащата Б. П. Д. с децата и осъждането му да заплаща издръжка, и вместо това упражняването на родителските права по отношение на децата е предоставено на бащата, при когото е определено местоживеенето им, определен е следният режим на лични отношения между децата и майката: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, с преспиване; всяка четна година от 10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември, както и за времето от 10 часа на Р. петък до 18 часа на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10 часа на 30 декември до 18 часа на 1 януари на следващата четна година; тридесет дни през лятото ежегодно, по време, несъвпадащо с годишния платен отпуск на бащата; и майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от по 165 лева на всяко от децата. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се решаващият извод за наличие на обстоятелства, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение, обуславящи промяна на изхода на спора за родителските права. Напротив, установена била липса на критично отношение от страна на бащата към поведението на сина му спрямо малолетната му сестра, тъй като родителят не е изразил каквото и да е отрицателно отношение към тази простъпка и не е оказал морално въздействие върху детето П., за да може то да възприеме и анализира правилно последиците от своето деяние. Обстоятелството, че след м. март 2019 г. бащата се е грижил за по-голямото дете, не било достатъчно, за да се приеме, че той притежава съответния родителски капацитет за полагане на адекватни грижи с цел преодоляване на неморалното поведение на момчето спрямо неговата сестра, тъй като грижите се осъществявали чрез дядото по бащина линия. Липсвали доказателства за приемлива родителска грижа за детето П. през този период от страна на бащата, а неосъзнаването от родителя на вредните последици за детето от евентуалното посегателството върху интимния свят на собствената му сестра, за която, предвид възрастта ѝ, това деяние би могло да изгради грешна представа за взаимоотношенията между брат и сестра и изобщо за интимните отношения между двата пола, било показателно за отсъствието на родителски възпитателски качества у него. Недоказани останали твърденията на бащата за съществуването на подкрепяща среда от близки жени, които да поемат съответни подпомагащи функции в обгрижването на момичето, като липсвали каквито и да било доказателства за съпричастността и подкрепата на визираните от него лица при евентуалното предоставяне на упражняването на родителските права занапред. Не било изследвано социалното обкръжение на бащата, още повече че дядото по бащина линия живее в [населено място], а по делото няма данни децата заедно с бащата да са се установили и да живеят занапред в дома на дядото. Въззивният съд не е конкретизирал по адрес и условия местоживеенето на децата, когато е определил същото при бащата, без да посочи населено място и точен адрес. Неясно и неопределено било къде ще бъде местоживеенето на двете деца с оглед на данните, че този родител многократно е променял своето местоживеене и не било установено намерението му да се установи в [населено място], където сочи, че може да се възползва от чужда помощ при отглеждането на децата. Поддържа се, че въззивният съд само формално е изпълнил задължението си да следи за защитата на интересите на децата, като е възложил изготвяне на социален доклад относно условията на живеене при родителя, който занапред ще упражнява родителските права, тъй като не е било установено къде живее/възнамерява да живее този родител, в каква среда – ще присъстват ли чужди за семейната среда трети лица, съжителстващи с родителя, които биха могли да накърнят интересите на децата. За разлика от бащата, по отношение на майката имало яснота, че децата ще бъдат обгрижвани от бабата и дядото по майчина линия – подходящо обкръжение за отглеждане, възпитание и развитие на двете деца. Изясняването на местоживеенето на бащата не би могло да стане и чрез изслушването на двете деца, още повече, че изслушването на детето К. било извършено при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 15 33Дет, тъй като присъстващият социален работник не е имал контакти с детето преди провеждане на изслушването, поради което не би могъл да установи дали същото би било вредно за детето. Освен това съдът не обосновал защо първоначално е отхвърлил искането на бащата за изслушване на детето К., но впоследствие е пристъпил към провеждане на това процесуално действие. На следващо място, касаторката счита, че съдът не е следвало да се съобразява в такава степен с изразеното от децата желание да живеят при бащата, без оглед на останалите релевантни критерии, които се вземат предвид при разрешаване на спора за родителските права. Подчертава се, че съдът не е обвързан изцяло от тези желания, ако има други установени решаващи фактори, особено с оглед на сложността на ситуацията, липсата на ясна и категорична нагласа и силното влияние на бащата. В тази връзка не било зачетено твърдението на процесуалния представител на майката, че непосредствено преди изслушването на детето К. пред съдебна зала бащата е „изпитвал“ детето какво ще каже пред съда. Не била отчетена и възрастта на детето, при която лесно се променя психоемоционалното му състояние и нагласа, и все още е лишено от пълната възможност да преценява ситуацията и взаимоотношенията на родителите си. Поддържа се още, че са допуснати нарушения във връзка с обсъждането на доказателствата по делото и доводите на страната, че бащата не би могъл да обгрижва двете деца, както и че детето П. има нужда от работа с психолог. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се поддържа становище за очевидна неправилност на обжалвания акт. В срока за отговор насрещната страна Б. П. Д. излага становище за неоснователност на касационната жалба. В обжалваното решение се приема за установено, че страните са сключили граждански брак на 0 3.11.2005 г.; родители са на децата П., [дата на раждане], и К., [дата на раждане]; от 2015-2016 г. са фактически разделени; към 29.07.2014 г. бащата имал регистриран постоянен адрес в [населено място]. Въззивният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка и е препратил към мотивите на предходната инстанция на основание чл. 272 ГПК, но е констатирал обстоятелствата, настъпили след постановяване на първоинстанционното решение. В хода на въззивното производство майката е променила постоянния си адрес, като се регистрирала в [населено място], след което в началото на 2019 г. бащата се настанил да живее в хотелски комплекс в същия град, за да е по-близо до децата. С решение по възпитателно дело № 4/2019 на местната Комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в [населено място] на малолетния П. била наложена възпитателна мярка „предупреждение”, като на родителите било препоръчано да бъде консултиран с психолог. При проверката били снети обяснения от двете деца, според които на 0 3.03.2019 г., докато били в дома на майката, детето П. поставило ръката на сестра си върху половия си член, докато бил във възбудено състояние. Това била първата противообществена проява на П., като родителите предприели мерки във връзка със случилото се и децата били разделени – за П. се грижел бащата, докато К. останала при майката. Установено е още, че от 12.12.2018 г. бащата работи като „монтажник на електронни елементи”, с месторабота в [населено място], а майката получавала обезщетение за бременност и раждане за отглеждане на дете за периода м. март - ноември 2018 г., а от 0 7.12.2018 г. била регистрирана в Дирекция „Бюро по труда”, [населено място]. В края на м. февруари 2020 г. касаторката е регистрирала настоящ адрес в [населено място]. Според доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] майката има увереност за възможностите да се справи с отглеждането на трите си деца, най-малкото от които от връзката ѝ с друг мъж, но по договореност с бащата синът им П. живее при баща си; тя се старае да задоволява потребностите на децата, познава нуждите и навиците им; в града живеят сестрата ѝ и нейният съпруг, които активно участват в живота на Р. и ѝ помагат; има подкрепа и от родителите си, които живеят в [населено място]. Посочено е, че бащата също живее в [населено място], но няма роднини или близки приятели там; той има подкрепяща среда в [населено място], където са всички негови близки и роднини, там разполага с подходящи жилищни условия за отглеждане на децата, както и с по-големи възможности за развитието им. От проведени срещи с класните ръководители на двете деца и с директора на училището, посещавано от К., се е установило, че бащата е имал арогантно поведение спрямо училищния персонал. Според доклада е налице силна привързаност между детето К. и майката, която се старае да предостави необходимите условия за развитие и емоционален комфорт на детето; К. споделя, че се чувствала обичана и обгрижвана и от двамата си родители, поддържа контакти с бащата, включително и извън определения от съда привременен режим. Отчетено е, че между децата и бащата има силна емоционална връзка; че детето П. се чувства добре с баща си и иска и занапред да е под неговите грижи; чувствал се потиснат в [населено място], тъй като градът е малък и не предлагал достатъчно възможности за развитие; иска да живее с баща си в [населено място], при дядото по бащина линия, за когото детето говори с обич и уважение; там се чувствал добре и щастлив. В доклада е посочено, че двамата родители са консултирани, но комуникацията с Б. Д. се осъществявала трудно, той често проявявал словесна агресия, а при едно посещенията си влязъл във физическа саморазправа с директора на Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място]. Според приетия по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“ Л. непосредствените грижи за децата се полагат майката, с помощта на нейните родители, при които живее. Според доклада на Дирекция „Социално подпомагане“ В., бащата живее под наем в двустаен апартамент, състоящ се от кухня, детска стая, хол и сервизни помещения, обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство. В рамките на социалното проучване е наблюдавана адекватна родителска роля от страна на бащата, който сочи, че е налице проблем в комуникацията с майката. При изслушването по реда на чл. 59, ал. 6 СК бащата поддържа, че е по-пригодният родител, тъй като има по-добри морални устои и ценности и може да служи като пример за децата; сочи, че е единствен син на своите родители, които притежавали жилище в [населено място], разполагал с подкрепяща среда от близки жени, които да поемат съответни подпомагащи функции в обгрижването на детето К., предвид пола му; подчертава силното си желание да е ежедневно с децата, като твърди, че живее за тях; ако някой му помага, ще е близък или роднина, но не търси партньорство с друга жена; пояснява, че понастоящем детето П. се намира при неговия баща в [населено място], а той го вижда когато има възможност между смените. Майката заявява, че се справя с грижите за децата с подкрепата на своите родители и на сестра си, която ѝ помагала в грижите за децата. Поради проблемите с П. се наложило тя да се съгласи временно детето да живее при баща си; стресът се отразил зле на П. - по възпитателното дело той си позволил да говори за интимности пред комисията. Майката сочи, че живее сама, но полагала всички усилия децата да бъдат обгрижвани; П. имал нужда от работа с психолог, като след нанесения ѝ побой имал тикове. Не смята, че бащата би могъл да обгрижва двете деца, като се съмнява, че той би се справил дори само с П., но се съгласила временно синът им да отиде при баща си поради силната емоционална връзка на детето с дядото по бащина линия, която тя не искала да се прекъсва. Не искала синът им смята, че той ще реши как ще протече развода на родителите и твърди, че през последните месеци бащата не е участвал в издръжката на децата, а детето К. чувствало липсата на брат си, тъй като нямали възможност да го посещават в П.. При условията на чл. 15 ЗЗДет са изслушани децата. Непълнолетният П. е изслушван двукратно в съдебни заседания на 23.05.2019 г. и на 10.06.2021 г. При първото си изслушване, като малолетен, заявява, че живее при своя дядо по бащина линия в [населено място], а баща му идва да го вижда; чувствал се прекрасно при дядо си, нямал затруднения в училище, липсвала му сестра му и той смята, че в [населено място] тя ще може да се развива по-добре; заявява категоричното си желание да живее с баща си, при когото имал повече свобода и възможност да изразява мнението си; с майка си иска да се вижда, когато са свободни и имат желание за това, като няма против да преспива при нея; по собствено желание отишъл да живее при дядо си, а от страна на майката също нямало проблеми да се премести в П.. При второто си изслушване, на 10.06.2021 г., като непълнолетен, П. е категоричен в предпочитанието си да живее при бащата, който можел да му помага повече, докато майка му нямала време. Сигурен е, че баща му няма да възпрепятства контактите му майката. Заявява, че не желае да живее при майка си, а при баща си се чувства много по-спокоен. При изслушването си малолетната К. е на навършени 9 години; детето посочва, че живее при майка си, но там не се чувства много добре и иска да живее при баща си. Според заключението на допуснатата по делото психологическа експертиза, емоционалната привързаност между децата не е засегната; те са по - привързани към бащата, имат любящо отношение и към двамата родители, но чувството за топли емоционални връзки и сигурност в по-голяма степен е развито към бащата; и двете деца са емоционално потиснати, изтощени и натоварени; преживявали емоциите вътре в себе си; в конфликт на лоялност са и към двамата родители, но в по-голяма степен към бащата, поради това че участието му в живота им е редуцирано до минимум, а същевременно те чувстват по-голяма сигурност в него. Вещото лице сочи, че се констатира проблем с родителския капацитет и на двамата родители, но на този етап, сам, без чужда помощ в грижата за децата, по-пригоден е бащата; емоционалните връзки между бащата и децата са силни и прекъсването им води до хаотичен начин на работа за бащата и обучение за децата. Децата са емоционално потиснати и объркани, но липсват данни за синдром на родителско отчуждение спрямо някой от родителите; по-голямата степен на привързаност към бащата и желанието на децата да живеят при него не означава, че същият отчуждава децата от майката, а напротив, констатира се, че майката има отчуждаващо поведение към бащата. Вещото лице не установява обстоятелства, налагащи разделянето на двете деца, тъй като в поведението на П. към К. не се наблюдавали обезпокоителни признаци, а К. не показвала страх от своя по-голям брат. Желанието на децата било да не се разделят, като според експерта, разделянето им било предпоставка за бъдещото им отчуждение като брат и сестра. При това положение, въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд данните по делото сочели по-голяма пригодност на майката да полага грижи за децата, въззивният съд взема предвид установеното поведение на детето П. по време на пребиваването му в [населено място] и наложилото се спешно разделяне на двете деца, както и обстоятелството, че бащата е поел непосредствените грижи за сина си до началото на м. май 2019 г., а след това е продължил да се грижи за него чрез собствения си баща. Липсата на критично отношение към извършената от П. простъпка се определя от съда като драстично отклонение от нормалното развитие на дете, съобразно пола и възрастта му, дължащо се на лошо родителстване и от двете страни. След известно време, детето П. се е върнало при майката, която продължава да полага непосредствените грижи за двете деца, разполага с необходимия за това родителски капацитет и е в състояние да осигури спокойна семейна среда за отглеждането. По отношение на бащата също е установен необходимият родителски капацитет да упражнява родителските права по отношение на двете родени от брака деца. Освен това е съобразено, че и двете деца са категорични в желанието си да живеят при бащата, като осъществяват режим на лични контакти с майка си. При тези нови факти, установени във въззивното производство, приоритет е даден на бащата, на когото да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на двете деца и при когото те да имат местоживеене. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване касационният съд намира следното: На първо място се поставя въпросът задължен ли е съдът при спор относно упражняване на родителски права да изследва служебно и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните, който въпрос бил разрешен в противоречие с решение № 244 по гр.д. № 1434/2018 г., IV г.о., ВКС, според което при спор относно упражняване на родителски права съдът изследва и социалното обкръжение на родителя – хората, сред които детето ще расте и оформя житейски мироглед и навици; затова той е длъжен да извърши преценка на бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя - членовете на семейството, в което живее или ще живее детето в бъдеще с родителя си; неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи, а когато след развода родителите са сключили нов брак или са установили фактическо съжителство, то съпругът или съжителят на родителя се явява лице от най-близкото обкръжение на детето; когато страните не са посочили доказателства, установяващи моралния облик на лицата от най-близкото си обкръжение, то съдът е длъжен да допусне служебно доказателства, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните. Не се констатира отклонение от цитираната практика, доколкото в конкретния случай от материалите по делото се установява, че въззивният съд е изискал социални доклади от съответните дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на страните, при изготвянето на които е изследвано социалното им обкръжение. Поставят се и въпроси относно дължимата от страна на съда преценка на доказателствата по спора и на доводите и възраженията на страните. Съгласно утвърдената съдебна практика, включително посоченото от касатора решение № 246 по гр.д. № 4881/2018 г., IV г.о., ВКС, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, в решението си съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, като не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, поради което следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се; длъжен е да обсъди и всички изявления и доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Това задължение има и въззивният съд като инстанция по същество на спора. В рамките на заявените във въззивните жалби оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. В случая въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително представените социални доклади и заключението на психологичната експертиза. Свидетелските показания са ценени при условията на чл. 172 ГПК, като са кредитирани единствено по отношение на фактите, които свидетелите са възприели лично. Касационният съд приема, че в настоящия случай интересите на децата, за които съдът следи служебно съгласно т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, налагат допускането на касационното обжалване. Освен това касационното обжалване следва да се допусне и по обусловилия изхода на спора въпрос относно необходимостта съдът да установи точното местоживеене и адрес на родителя, който ще упражнява родителските права, когато това обстоятелство не е напълно изяснено, с оглед защита интересите на детето, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с практиката на ВКС, изразена в решение № 34 по гр.д. № 3368/2017 г., IV г.о. След разрешаването на този въпрос, при разглеждане на спора по същество ще се разгледа и въпросът защитен ли е интересът на детето да има местоживеене при бащата, в случай, че бащата е с неясни намерения къде и в кое населено място да се установи да живее, включително и при неяснота за продължителността на срока на договорите за наем на пребиваване в ползваните под наем жилища и времетраенето на процедурите по трансфериране или започване на нова работа от този родител. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 40 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,