Определение № 134 от 08.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 115 от 17.10.2023 г. по адм.д. № 319/2023 г. на Административен съд Русе, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г по канд № 997/2022 г. на Административен съд Хасково. Счита определението за неправилно. Според жалбоподателя липсва законоустановено основание за спиране на производството по делото. Фактическата констатация, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. Спорният въпрос пред Административен съд Хасково по КАНД № 997/2022г. повод за образуване на преюдициално дело № С-61/23 г. пред Съда на ЕС е съразмерно ли е предвиденото в закона наказание за осъщественото нарушение. Наложената имуществена санкция на дружеството касатор по КАНД № 997/2022г. на Административен съд Хасково е за частично незаплатена пътна такса по чл.10,ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по- малка от измерената, а спорът по настоящото дело е за изцяло незаплатена такса. Предметът на настоящият съдебен спор е за изцяло незаплатена пътна такса на 28.04.2021г. във връзка с осъщественото движение на ППС с peг. № [рег. номер] по път от републиканска пътна мрежа, за който съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, се събира такса за изминато разстояние - тол такса. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита жалбата за неоснователна. Отговорът на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/23 на поставения в преюдициалното запитване въпрос е от значение за решаването на настоящия правен спор, както и за правилната приложимост на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО във вр. с чл.179, ал.3а във вр. с чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Наложеното наказание във фиксиран размер противоречи на характера и тежестта на нарушението и по-конкретно на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки, установените наказания за нарушение на директивата, да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В практиката на СЕС е даден отговор, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта - размерът на наказанието е еднакъв без да се прави разлика например дали е налице липса на плащане или има такова, но то е за различен маршрут и това е станало поради грешка. Наказанието, предвидено в чл. 179, ал. 3а ЗДвП е в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на Директивата в националното право. Частната жалба е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отравяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав, определение по адм.д. № 11181/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.