Определение № 1144 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. К., К. Г. К. и С. К. К., чрез адв. Панайотова, против протоколно определение №12054/13.11.2024г. по АД №2051/2024г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Виза за проектиране с изх. № АУ066708ПР_001ПР/23.07.2024 г. издадена от Главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуални правила. Твърди се, че частните жалбоподатели, още с жалбата си срещу оспорената виза и приложените към нея доказателства, са доказали, че са заинтересовани лица и съдът ненужно е назначил техническа експертиза с цел доказване на правния им интерес. На следващо място, неправилно, на основание чл.159, т.4 от АПК, оставил без разглеждане жалбата им и прекратил делото с мотив, че след като не са внесли депозит по назначената експертиза, то е налице липса на техен правен интерес от оспорването. Претендира се отмяна на определението, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски по делото. Ответникът – главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: За да постанови оспореното определение административният съд е приел, че жалбоподателите не са изпълнили в срок неговите указания да внесат определеният им депозит по назначена служебно СТЕ, с която съдът е искал да установи дали те са от кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ с правен интерес да обжалват процесната виза. От тук счел, че след като не са изпълнили указанията му, то е налице липса на техен правен интерес от оспорването. На основание чл.159, т.4 от АПК, оставил без разглеждане жалбата им и прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е виза за „проучване и проектиране възможността за подземно застрояване и покритие на нивото на уличния терен – за паркомясто в жилищна сграда в УПИ XI – 298, кв. 20 а, съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.2575.1454 по плана на [жк], гр. Варна“, издадена на основание чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Видно от представен още с жалбата срещу процесната виза нотариален акт, както и от самата виза, имотът на жалбоподателите – УПИ IX – 297, кв. 20 а, съответстващ на ПИ с идентификатор 10135.2575.1455 по плана на [жк], гр. Варна на [улица], е съседен на този предмет на визата. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ - визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ. От графичната част на процесната виза е видно, че с нея се предвижда възможност за подземно застрояване и покритие на нивото на уличния терен за паркомясто, като същото е ситуирано на границата с имота на жалбоподателите. В конкретния случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, визата в графичната си част е извадка от действащия ПУП - ПРЗ, одобрен със заповед № 84/20.11.1985г. на председател на ИК на ОбНС Варна, но в нея е отразено предвиждане за ново застрояване в процесния имот, което е ситуирано на границата с имота на жалбоподателите. Следователно последните, в качеството си на собственици на съседен на процесния имот, на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 и т.3 от ЗУТ, имат правен интерес от оспорване на издадената виза за проучване и проектиране. За извеждането на този извод по делото са били налични съответните писмени доказателства, не са необходими специални знания и съдът ненужно е назначил СТЕ. В последствие неправилно е обвързал неплащането на определеният за СТЕ депозит с извод за липса на правен интерес на жалбоподателите да оспорят процесната виза, оставил жалбата им без разглеждане и е прекратил производството по делото. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същият съдебен състав на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за присъждане на разноски, следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед окончателния изход на спора, по аргумент от чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,