Определение № 6576 от 18.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4751/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на Ж. М. С. от гр. Бургас срещу Определение № 3271 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело № 650/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство от адвокат до приключване на делото във всички инстанции. Наведени са доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната му част. Претендира се отмяна на първоинстанционното определение и се иска предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска защита, под формата на процесуално представителство, до приключване на делото във всички съдебни инстанции, от конкретно посочен служебен адвокат. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на Ж. М. С. срещу бездействие на директора на ДСП Бургас, изразяващо се в неизпълнение на задължение за заплащане на месечна социална помощ, възникнало въз основа на заповед № ЗСП/Д-А/1841/06.06.2022 г. на директора на ДСП. С постъпване на жалбата са направени искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. С обжалваното определение, съдът е освободил жалбоподателя от заплащането на такси и разноски по делото до приключването му във всички инстанции и е отхвърлил молбата за предоставяне на правна помощ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП), тъй като въпреки че жалбоподателят няма средства, да поеме разходите по търсената съдебна защита, предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето. Изложил е мотиви, че не са необходими специални правни и процесуални действия, за осъществяването на които би било необходимо да се получи съдействие от адвокат. Определението, в обжалваната част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 23 ЗПП, системата за правна помощ за процесуално представителство обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и по преценка на съда. За разглежданите по реда на АПК съдебни производства не е предвидена задължителна адвокатска защита като предоставянето на правна помощ е изцяло по преценка на съда при съобразяване на релевантните обстоятелства. Съобразно новелата на чл. 23, ал. 2 ЗПП правна помощ може да се предостави при кумулативното наличие на следните предпоставки - когато страната по административното дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В съответствие с разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В контекста на изложеното, в първоинстанционното определение обосновано е прието, че случая съдът е сезиран с жалба, която е с достатъчно ясно формулиран предмет и искане, направени са оплакванията срещу конкретно посочено бездействие на ответника. Предвид засиленото служебно начало в административния процес, в правомощията на съда е да извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, съответно действията или бездействията на органа, оспорени с жалбата, на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от изложените в жалбата доводи – чл.168, ал. 1 от АПК. Предвид развитите съображения, като е отхвърлил искането за предоставяне на безплатна правна помощ, първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 235 АПК чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,