Определение № 78 от 04.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1470/2021 г.

Постъпила е молба вх.№ 886/28.01.2022г. от „Неохелт“ АД, [населено място], за връщане на внесено на основание чл.48, ал.2 ЗМТА по сметка на ВКС обезпечение в размер на 25406 лв. В срока за отговор „Огражден“ ЕООД, гр. София, не е изразило становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: С определение № 60009/21.09.2021 г. по т.д. № 1470/2021 г. Върховният касационен съд, ТК, І т.о., е спрял изпълнението на арбитражно решение от 10.05.2021г. по ВАД № 034/2020г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България. Съдът е констатирал, че молителят е представил обезпечение по чл.48, ал.2 ЗМТА в размер на сумата от 25406 лв., внесена по сметка на ВКС. С решение № 60149/22.12.2021 г. по т.д. № 1470/2021 г. ВКС, ТК, I т.о. е отхвърлил предявения от „Неохелт“ АД, гр. София, иск за отмяна на основание чл.47, ал.1, т.2, т.4, т.5 и т.6 ЗМТА на арбитражно решение от 10.05.2021г. по ВАД № 034/2020г. на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, с което „Неохелт“ АД е осъдено да заплати на „Огражден“ ЕООД, с. Панчарево, сумата от 25406 лв., представляваща неустойка за забава за периода от 21.12.2017г. до 21.12.2018г., дължима на основание чл.9.2 от договор за доставка и монтаж на климатични инсталации от 18.05.2016г., ведно със законната лихва от 21.12.2020г. В молбата от 28.01.2022г. молителят не твърди да е заплатил на кредитора сумата, за която е осъден с арбитражното решение. Връщане на обезпечението, внесено от молителя – ищец по иска, предявен на основанията по чл.47 ЗМТА, се постановява при отмяна на осъдително арбитражно решение или при погасяване на задължението, съответно и чрез превод на сумата по сметка на съдебен изпълнител. В случая не са налице предпоставките за връщане на сумата на молителя, поради което молбата следва да се остави без уважение. При промяна на обстоятелствата молителят може да направи ново искане до ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд