Определение № 504 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на ТП на НОИ – София-град, подадена от пълномощника Е. Вълева (лице с юридическо образование и правоспособност), с искане за допълване на решение № 10788 от 03.11.2025 г., постановено по административно дело № 4620/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Молителят претендира произнасяне по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за проведеното пред настоящата инстанция съдебно производство, и на заплатената държавна такса за касационното обжалване. Твърди, че искането е направено в хода на съдебното производство, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК ответницата по искането М. Б. Х. не е изразила становище по него. Върховният административен съд (ВАС), състав на шесто отделение, като съобрази, че искането за допълване е подадено в срок и от надлежна страна, приема същото за допустимо. Разгледано по същество е основателно. С решението, чието допълване се иска, ВАС е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил съдебното производство поради оттегляне от М. Б. Х. на жалбата й до Административен съд – София-град (АССГ) срещу решение от 13.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град. От данните по делото се установява, че в хода на касационното производство издателят на посочения административен акт е заплатил дължимата държавна такса по чл. 227а, ал. 4 от АПК, и е бил представляван от юрисконсулт както пред АССГ, така и пред ВАС, като и пред двете инстанции присъждането на съдебни разноски (вкл. юрисконсултско възнаграждение) е било поискано своевременно. Съгласно разпоредбата на чл. 176а, ал. 1 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, което в случая е така, но съдът е пропуснал да се произнесе по присъждането им. В чл. 143, ал. 3 от АПК е уредено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако с поведението си е дал повод за завеждането му (оттеглянето на жалбата до АССГ срещу оспорения с нея административен акт сочи обратното), вкл. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). В чл. 37, ал. 1 от ЗПП е закрепено правилото, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП (Националното бюро за правна помощ). По тази законова делегация е издадена Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), чийто член 24 предвиждаше до изменението му (ДВ, бр. 53/2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а понастоящем рамкира размера на това възнаграждение в границите от 200 до 300 лв. По делото е налично доказателство за заплатена по сметка на ВАС от административния орган държавна такса по касационното оспорване (платежният документ е номериран като лист 6 от настоящото дело) в размер на 200 лв. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ – София-град следва да се присъди общо сумата от 500 лв. (дължима от М. Б. Х.), от която 200 лв. за репариране на заплатената държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 300 лв. (100 лв. за първоинстанционното производство и 200 лв. за касационния процес) Размерът на възнаграждението е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на определението. Мотивиран така и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,