Определение № 1107 от 10.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 653/2025 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 16.12.2024г., уточнена с молба от 13.01.2025г. на И. К. З. за отмяна на влязло в сила определение № 13109/23.08.2024г. по ч.гр.д.№ 169/2024г. на СГС, потвърждаващо определение № 31098/05.09.2023г., постановено по гр.д.№ 34630/2023г. на СРС, с което, на основание чл. 130 ГПК е прекратено, като недопустимо производството по делото, образувано по искова молба на И. З. против Прокуратурата на РБ. В молбата за отмяна и в уточнителната молба се поддържа, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открито ново обстоятелство-прекратяване на производство по гр.д. № 14344/2019г. на Софийския градски съд. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че молбата за отмяна на определение № 13109/23.08.2024г. по ч.гр.д.№ 169/2024г. на СГС, с което е оставена без уважение частна жалба против прекратително определение № 31098/05.09.2023г. по гр.д.№ 34630/2023г. на СРС е процесуално недопустима по следните съображения: Софийският районен съд е бил сезиран от И. З. с искова молба против Прокуратурата на РБ с искане да се прогласи нищожността на определение № 1546/ 08.06.2023г. по гр.д. № 680/2023г. на ВКС, определение № 780/20.03.2023г. по ч.гр.д.№ 247/2023г. на САС и определение № 260096/06.01.2023г. по гр.д.№ 14344/2019г. на СГС. Съдът е намерил исковата молба за процесуално недопустима и на основание чл. 130 ГПК е прекратил образуваното по нея производство. Сезиран с частна жалба от З., Софийският градски съд е потвърдил прекратителното определение. Отмяната на влязло в сила решение е извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Предвид това отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. Процесното определение, чиято отмяна се търси по реда на чл.303 ГПК с настоящата молба, не притежава характеристики на съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представлява акт, подлежащ на отмяна по реда на чл.303 ГПК. Прекратителните определения с изключение на тези по чл.233 ГПК имат друг процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления, тъй като с влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. В този смисъл са и мотивите по т. 6 от ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС и даденото разрешение, че не подлежат на отмяна по чл. 303 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска. Ето защо, молбата за отмяна на влязлото в сила определение, като недопустима следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение