Определение № 626 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3566/2013 г.

Делото е образувано е по повод постъпила частна жалба от СОУ „Н. В.”-с.В., представлявано от директора С. К. и процесуален представител С. Г. срещу определение от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 752/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което е изменено на основание чл.248 ГПК решение №23/29.01.2013 г. по същото дело, като го е допълнил относно разноските и е присъдил такива в размер на сумата 620 лв. за адвокатско възнаграждение на ответника по жалбата Х. Х. Х.. Жалбоподателят прави оплакване ,че платената сума за адвокатско възнаграждение се отнася не само за защитата по въззивната жалба, но и по съдържащото се в отговора срещу нея искане на ответника по частната жалба да бъде присъдено обезщетение за неизплатено възнаграждение и за периода 01.10.2012 г.-05.12.2012 г., което по своята същност било въззивна жалба. Според жалбоподателя въззивният съд е приел, че е бил сезиран с такова искане, но не е допуснал доказателства за установяването му и не се е произнесъл основателно ли е, като по този начин решението му е останало непълно. Неправилно също така счел, че не е оспорено възнаграждението, тъй като в писмените бележки било посочено, че се оспорват всички искания на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о. намира, че настоящото частно производство следва да бъде спряно, тъй като изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т. 24 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. въпрос: по кой ред се обжалва определение на въззивен съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските – по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК или по реда на чл.274, ал. 3, т. 2 ГПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.