Решение № 55 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1186/2011 г.

Решение № 55 от 18.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1186/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] /н./, [населено място] и Н, [населено място] срещу решение от 20.07.2011 г., постановено по т. д. № 562/2011 г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 149/3.02.2011 г. по гр. д. № 40/09 г. на Хасковския окръжен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че има съществуващо и неприето вземане, предявено в производство по несъстоятелност с молба от 11.02.2008 г., произтичащо от публични задължения и държавна такси за главница в размер на 64964.16 лв. и изтекли лихви от периода на възникване на всяко публично задължение до датата на предявяване на вземането в размер на 416768.56 лв. и е отхвърлен искът за главницата до предявения размер от 86190.57 лв. Касаторите поддържат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че положителният установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ е основателен и доказан съобразно със заключението на вещото лице от 16.04.2010 г. - вариант първи и е уважил същия частично за главницата и изцяло за лихвите. С определение № 14/15.01.2013 г. по т. д. № 1186/2011 г. ВКС, ТК, I отд. допусна касационно обжалване за проверка на допустимостта на обжалвания акт и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност. Становището на състава произтича от следното: Съгласно решение № 662/24.03.2010 г. по т. д. № 543/09 г. на ВКС, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса възражение за погасяване на вземането по давност, като непроизнасянето представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Възражение за погасяване на вземанията по давност е въведено в процеса с отговора на исковата молба, но по същото първоинстанционният и въззивният съд не са се произнесли. В случая, предмет на исковата претенция са изроени в исковата молба 41 бр. публични вземания. С разпореждане от 19.06.09 г. Хасковският окръжен съд е оставил без движение исковата молба за посочване на главницата и лихвите по всяко едно от вземанията. Нередовностите са отстранени от ищеца с молба от 10.07.09 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл с общ диспозитив за отхвърляне на иска, а въззивният съд, след като е отменил изцяло първоинстанционното решение, частично е уважил и е отхвърли "иска", без да направи конкретизация кое от предявените вземания признава за установено и за кое отхвърля иска. В този смисъл, липсва произнасяне от въззивния съд по въведения предмет на делото, а именно за установяване на съществуването на всяко едно от заявените вземания по чл. 694, ал. 1 ТЗ, което има за последица недопустимост на обжалвания съдебен акт, както и невъзможност да се прецени основателността или неоснователността на въведеното възражение за погасяване на вземанията по давност. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от Пловдивския апелативен съд. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по всяко от предявените с исковата молба /уточнена с молба от 10.07.09 г./ вземания, както и по възражението за давност, като прецени изискуемостта на всяко вземане и приложимият давностен срок, предвид на характера му. Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд