Определение № 1112 от 22.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1785/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника „Бизнесконсулт“ ООД, подадена чрез адв.Д. Б., упълномощена от К. А. П., срещу определение № 656/15.09.2023г. по възз.ч.т.д.№ 502/2023г. на Апелативен съд - Варна.С него е оставена без разглеждане частната жалба на „Бизнесконсулт“ ООД, подадена чрез съдружника К. А. П., срещу определение от 18.07.2023г. по т.д.№ 147/2023г. на Окръжен съд - Варна за прекратяване на производството по делото. С подадения чрез адв.В. П. писмен отговор ищецът П. П. оспорва частната жалба, като недопустима, евентуално, като неоснователна.Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата.Прилага списък по чл.80, ал.2 ГПК и разписка за извършени разноски за адвокатско възнаграждение. Съставът на ТК, I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.24, ал.2 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Прекратеното производство по т.д.№ 147/2023г. на ОС - Варна е образувано по искова молба на П. П..С нея ищецът, в качеството на съдружник в ответното дружество, е предявил иск, с правно основание чл. 74 ТЗ, за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците, взети на проведеното общо събрание на 28.02.2023г.: по т.1 -за прекратяване на пълномощията на управителя и освобождаването му от длъжност и за избор на нов управител, по т.2.- за освобождаване от отговорност управителя за дейността му за периода февруари 2014г.- февруари 2023г. и по т.3 – за предявяване на искове против управителя П. П. за дейността му като управител за същия период.Постъпилите от ответното дружество отговор на ИМ и допълнителен отговор на ИМ са подадени чрез адв.Д.Б., упълномощена от К. П., в качеството му на управител/ пълномощно на л.29 от първоинстанционното дело/. И в проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.07.2023г.ответното дружество е представлявано от адв.Д.Б., упълномощена от К. П.. С определение № 1026/18.07.2023г. производството по делото е прекратено, тъй като е прието, че ищецът няма правен интерес от иска по чл.74 ТЗ, поради това, че атакуваните решения на ОСС не са били взети. Прекратителното определение е обжалвано от ответното дружество.Частната жалба отново е подадена чрез адв.Д.Б., която е упълномощена от К. П. в лично качество/пълномощно на л.10 от възз.ч.т.д.№ 502/2023г. на АС - Варна/. За да остави без разглеждане частната жалба на дружеството, въззивният съд е приел, че съдружникът К. П. не притежава представителна власт по отношение на дружеството - жалбоподател. Като е установил, че ищецът П. П. е един от двамата съдружници и управител на ответното дружество, а другият съдружник е К. П., съставът на апелативния съд е счел, че е налице хипотеза на чл.29, ал.4 ГПК.Приел е, че не следва да се предприемат действия по осигуряване на надлежно представителство на дружеството във въззивното производство, тъй като дружеството няма правен интерес от обжалване на прекратителното определение.Този извод е обоснован от въззивния състав със стабилизиране на отказа за вписване по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ на нови обстоятелства, произтичащи от атакуваните решения на ОСС от 28.02.2023г., поради което е приел, че за дружеството не биха настъпили благоприятни правни последици от постановяване на акт по съществото на спора. Срещу въззивното определение е постъпила частна жалба от ответното дружество.Частната жалба е подадена чрез адв.Д.Б., упълномощена от К.П. в лично качество/ пълномощно на л.19 от ч.т.д.№ 1785/2023г. / От извършената служебна справка по партидата на „Бизнесконсулт“ ООД в ТРРЮЛНЦ се установява, че дружеството има двама съдружници с равно дялово участие - К. П. и П. П., а управител на дружеството е съдружникът П. П., който е вписан по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ като управител на 06.02.2014г.От извършената справка, а и от приложените към частната жалба писмени доказателства се установява, че по подаденото от дружеството заявление за вписване по партидата му в ТРРЮЛНЦ на заличаването на П. П. като управител и за вписване като нов управител на К. П. е постановен отказ, който е потвърден от съда с влязло в сила решение на 05.05.2023г. Недопустимостта на сега разглежданата частна жалба на „Бизнесконсулт“ ООД произтича от липсата на представителна власт за подаването й. Частната жалба на дружеството е подадена чрез адв.Д.Б., упълномощена от К. П., който няма представителна власт по отношение на дружеството, тъй като не е негов управител, а е единствено съдружник. Следователно, представителната власт на адв.Д.Б. за подаване на частната жалба не е надлежно учредена, съгласно чл.30, ал.1 ГПК, във вр. с чл.141, ал.2,изр.1 и ал. 6 ТЗ.Тъй като представителството на дружеството се осъществява от управителя П. П. – насрещна страна в процеса, подаването на частната жалба не би могло да се очаква да бъде потвърдено от дружеството, поради което не следва да се дават указания на частния жалбоподател. Поради всичко изложено, частната жалба на дружеството следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на този резултат, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, дружеството следва да заплати на П. А. П. направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на жалбата в размер на 1200лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: