Решение № 2497 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 462/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Национална полиция" (ГД “НП“), подадена чрез юрк. Розенова срещу решение № 8256 от 24.11.2025 г. постановено по адм. дело № 1536/2025 г. на Административен съд – Хасково, с което по жалба на П. Д. Ч. е отменен отказ за снемане на полицейска регистрация № 272000-13226/08.07.2025 г., обективиран в писмо с рег. № 3286000-53389/18.08.2025 г.на впд директор на ГД „НП“ и делото му е върнато като преписка за ново произнасяне по заявлението на Ч., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да се отмени обжалваното решение и спорът да се реши по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – П. Д. Ч., чрез адв. Георгиева, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да се произнесе по спора, съдът е приел за установено, че в ГД „НП“ е постъпила преписка чрез ОДМВР - Хасково, съдържаща заявление на Ч. за снемане на извършените през 2009 г. и 2010 г. полицейски регистрации в РУ Свиленград. Едната е за управление на МПС с концентрация на алкохол над 1.2 промила (1.24), като впоследствие присъдата е с наложено наказание пробация, а при другата регистрация, при която наказателното производство е приключило със споразумение, е за управление на МПС без съответното свидетелство за управление при рецидив, като наложеното от съда наказание е също пробация. Няма спор, че по отношение на лицето е налице настъпила реабилитация. По процесното заявление директорът на ГД „НП“ е отказал снемането на полицейската регистрация с мотиви за липсата на предпоставките по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, като е акцентирал върху факта, че през предходната година 2024 г. е било депозирано аналогично заявление от Ч., производството по което е завършило с отказ и обстоятелствата не са се променили. За да отмени този отказ, съдът е счел, че макар и издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, актът е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неизясняване на относимите факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК. От съществено значение за спора съдът е счел постановеното Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. и даденото в него задължително тълкуване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е установена правилно от решаващия съд, като са обсъдени наведените доводи и възражения на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на горната фактическа обстановка и подробен анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят и към които изводи настоящият състав препраща на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. В решението на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. е дадено задължително тълкуване, че чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Дадените разрешения с цитираното решение на СЕС са напълно относими по спора в настоящото производство. В оспорения административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по- горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъществените от него престъпни деяния, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Съгласно чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейските общности (СЕС) е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по - конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази: характера и тежестта на престъплението, за което е осъдено лицето; настъпилата реабилитация; дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер; както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В настоящия случай, както правилно е приел съдът, в оспорения административен акт не е извършен анализ по отношение личността на жалбоподателя като не са обсъдени всички относими факти и обстоятелства. Не са изложени мотиви дали за целите за защита националната сигурност се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето, към момента на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани и до каква степен са относими към тези цели контролът и изпълнението на задълженията по спазване на правилата за движение. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи или е налице основание полицейската регистрация на лицето да бъде снета. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, с който завършва производството по чл. 68, ал. 6 ЗМВР - заповедта по чл. 21, ал. 1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Конкретно следва да се посочи, че в случая съдът правилно е кредитирал показанията на св. Ч. (съпруга на заявителя) относно начина му на живот в семейството и в обществото, които са релевантни за преценката на актуалния риск от престъпни прояви и за балансирането между обществения интерес и индивидуалните права на лицето. При извършената съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства законосъобразно и обосновано е прието, че отказът е ненадлежно мотивиран и следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като касационни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. (511.30 евро), доказани по основание и размер с представеният по делото договор за правна защита и съдействие от 22.12.2025 г., платими от ГД „Национална полиция“ - МВР. Възражението за прекомерност е неоснователно като бланкетно, немотивирано и несъобразено с фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,