Решение № 6620 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7283/2025 г.

От 24.06.1999 г. „Радиокомпания Си.Джей“ ООД притежава национална марка № 7620У комбинирана, съдържаща словния елемент „CLASSICFM“, изписан с главни букви и BULGARIAN RADIO, изписан с по-малки букви под хоризонтална черта, както и указание 89.1МНz,а над славните елементи има стилизирано изображение на арфа, заявена на 20.08.1998 г. за услуги от клас 38 „телекомуникации“ по Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ).

На 25.05.2017 г. „Кантус фирмус“ АД, гр. София подава заявление за регистрация на марка с вх. № 146299 „CLASSICFM“, комбинира за стоки и услуги от класове 9, 35, 38 и 41 МКСУ.

На 26.01.2018 г. „Радиокомпания Си.Джей“ ООД подава опозиция на основание чл. 38б, ал.1, т. 1 от Закона за марките и географските означения, (отменен), съответни на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) срещу регистрацията на марка с вх. № 146299 „CLASSICFM“, комбинирана за стоки и услуги от класове 9, 35, 38, МКСУ.

Опозицията се основава на по-ранната марка, посочена по-горе в настоящото решение. Обосновава се, че всички стоки от клас 9 на заявената марка са тясно свързани с услугите от клас 38, защитени с по-ранната марка, както и сходни с услугите от кл. 35 на заявената марка, тъй като те се предоставят посредством услугите от кл. 38, защитени с по-ранната марка, а услугите от последния клас на конкуриращите се марки са идентични. Счита, че сходство е налице и на услугите от кл. 41 на заявената марка с кл. 38 на по-ранната марка.

Знаците на двете конкуриращи се марки са визуално сходни във висока степен, а от фонетична и концептуална гледна точка са идентични.

Спазена е процедурата за уведомление „Кантус фирмус“ АД, гр. София за подадената опозиция от „Радиокомпания Си.Джей“ ООД срещу заявената за регистрация на марка вх. № 146299 „CLASSICFM“, комбинира за стоки и услуги от клас от класове 9, 35, 38 и 41 МКСУ, постигане на споразумение между страните и представяне на становище и доказателства.

На 24.06.2021 г. е постановено решение по опозицията от 26.01.2018 г. на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД, като същата е приета за неоснователна във връзка с всички стоки и услуги от заявените класове на заявената марка и е оставена без уважение.

Опозиционният състав стига до извод, че представените от опонента доказателства не установяват в релевантния периода да е ползвал по-ранната марка за защитените от нея услуги от клас 38 – „телекомуникации“.

На 05.08.2021 г. „Радиокомпания Си.Джей“ ООД подава жалба срещу решението от 24.06.2021 г. на опозиционния състав.

На 23.03.2022 г. Председателят на ПВ постановява Решение № РС-39-1 по жалбата на „Радиокомпания Си.Джей“ ООД срещу решението от 24.06.2021 г. на опозиционния състав като отменя последното и връща преписката за ново произнасяне.

Административният орган обоснова извод, че опонентът е доказал действително и ефективно използване по-раната марка за услуги от кл. 38 МКСУ.

На 06.06.2022 г. „Кантус фирмус“ АД, гр. София подава жалба до Административен съд София-град срещу Решение № РС-39-1/23.03.2022 г. на Председателя на ПВ. По жалбата е образувано административно дело № 5649/2022.

По последното е постановено Решение № 199/11.01.2023 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Кантус фирмус“ АД. Решението е обжалвано пред касационната инстанция.

На 18.01.2024г. с Решение № 573 Върховният административен съд отменя Решение № 199/11.01.2023 г. на АССГ по адм. дело № 5649/2022г и връща делото разглеждане от друг състав на съда като дава указания за събиране на нови доказателства, включително МКСУ в относимата редакция, да се установят всички значими за спора факти и обстоятелства, да се отговори на всички възражения и доводи на страни, включително относно класификацията на услугите, за които е използвана по-ранната марка на опонента в релевантния период.

За новото разглеждане на спора в Административен съд София-град е образувано адм. дело № 728 по описа за 2024 г.

На 10.03.2025 г. Административен съд София-град постановява обжалваното Решение № 8246, с което отхвърля жалбата „Кантус фирмус“ АД срещу Решение № РС-39-1/23.03.2022 г. на Председателя на ПВ при следните мотиви: административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За преценката на правилното приложение на материалния закон, съдът определя релевантния период, в който опонентът следва да докаже реално използване на по-ранната марка, а именно това е периодът от 25.05.2012 г. до 25.05.2017 г. Сочи, че въпреки липсата на ясно указание за релевантния период „Радиокомпания Си.Джей“ ООД представя достатъчно доказателства за реалното използване на марката в периода 31.10.2012 – 31.10.2017 г., който в голямата си част съвпада с релевантния период, поради което заключава че няма неправилно приложение на закона или административнопроизводствените правила в тази връзка.

Сочи, че понятието „реално използване“ на търговска мярка следва да се разбира като действително използване, отговарящо на функцията на марката – да гарантирана на потребителя идентичност на произхода на услугите, за които е регистрирана марката. Акцентира, че последната е регистрирана за услуги от клас 38 „Телекомуникации“, поради което не може да се очаква директно поставяне на защитения заник, а използването като фирмено наименование (съгласно чл. 13, ал.2,т 4 ЗМГО), чрез поставяне на знака на интернет страницата, или чрез поставянето му на статии, договори и при организирани събития и по-друг подходящ начин, така че да е възприет от потребителите е достатъчно за установяване на използването. В тази връзка приема, че от представените доказателства, предимно договори за извършването на рекламни услуги и предоставяне на ефирно време за отправяне на търговски съобщения, както и като фирмено наименование на интернет страница и по време на събития се доказва реално използване на марката в релевантния период за услугите от клас 38 „Телекомуникации“.

При сравненото за идентичност и сходство на услугите, съдът прима, че няма идентичност, но е налице сходство, тъй като дейността по предоставянето на ефирно време за комуникация и производството на радионпрограми са част от обобщените услуги от клас „Телекоминикации“ на МКСУ за периода 2012 -2017 г. Приема, че е налице сходство на услугите по клас 38 и тези от клас 35 „радиореклама“, тъй като в случая за водещо следва да се приеме, предоставянето на ефирно време, а не самата пряка реклама.

При сравненото за идентичност и сходство на марките, съдът прима, че при оценката се държи сметка използването да е във вида, в който са регистрирани, без съществено изменение, като сравнението се прави в цялост на марките, без да се акцентира на отделни изолирани елементи, тъй като потребителят възприема мярката като цяло, без да държи сметка за детайлите. Поради това прави извод, че отличителният и доминиращ елемент и на двете мерки е словният елемент „CLASSICFM“ или „Класик ФМ“, които са фонетично идентични, носят указание за произхода на услугите и са отговорни за разпознаваемостта на марката. По тази причина приема, че от представените доказателства се установява използване на марката във вид, който не се различава съществено от регистрирания. Относно мащаба и обема на използването, съдът заключава, че от всички представени доказателства се установява, че марката е използвана в обичайната дейност на опонента, в продължително време и със значителен интензитет, насочено е към неограничен кръг потребители, включително професионалисти, но и други, поради което прима, че използването е значимо и реално, а не символично.

С оглед всичко изложено, съдът извежда краен извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението на председателя на ПВ поради правилно приложение на материалния закона и отхвърля жалбата на „Кантус фирмус“ АД, поставила начало на съдебно производство.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързан с оценката на съдебномарковата експертиза, извършена от проф. д-р М. М. и оспорена още в съдебно заседание от 17.10.2022 г., тъй като въпросите, които са поставени са некоректни. Марките се сравняват от гледна точка на средния потребител, който е умерено информиран – има базови познания за съответните стоки и услуги, но не е експерт; внимателен и разумен е, но не прекалено аналитичен, т.е. не прави задълбочени сравнения; наблюдателен е без винаги да запомня детайли, т.е вниманието му се фокусира върху доминиращите елементи; не е професионалист, освен ако стоките/услугите са предназначени за специалисти. Всичко посочено води до извод, че строго научният подход не е необходим, за да се прецени идентичността и сходството на конкуриращите се марки и стоки/услуги, наличието на експертно заключение може да подпомогне съда, но не е задължително. Предвид, че в случая съдът не обосновава изводите си единствено на експертизата, а прави изводи въз основа на всички доказателства, не може да се приеме, че има нарушение във връзка с допускането и/или цененето на прието по делото експертно заключение на допуснатата съдебномаркова експертиза.

Останалите доводи на касатора по-скоро се отнася до обосноваността и правилното приложение на материалния закон от съда. Тези пороци са различни от първо наведения за процесуалните правила и несъответствието на решението с материалния закон или грешките при формирането на изводите на съда непредставляват нарушение на съдопроизводствените правила.

Споделят се изводите на съда, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Правилно съдът е определил материалноправните предпоставки за основателност на опозицията срещу регистрация на марка по чл. 52, ал. 1 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, а именно: идентичност или сходство с по-ранната марка; идентичност или сходство на стоките/услугите на двете марки; вероятност от объркване на потребителя, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Изброените изисквания са кумулативни.

Анализът на относителното основание за отказ на регистрацията на марка по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО изисква сравнение на стоките и/или услугите, сравнение на марките и обща преценка за наличие на вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

Правилно първоинстанционният съд съсредоточава сравнението на марките в тяхната цялост като отчита въздействието на съществените елементи, които им придават отличителен характер. Правилно също съдът приема, че словният елемент при комбинираните знаци има по-силно въздействие върху потребителя отколкото фигуративният елемент, какъвто е и настоящият случай. И при две марки отличителния и доминищ елемент е именно словния „CLASSICFM“, предвид че е изписан с главни букви, заема по-голямо пространство от комбинирания знак и носи главната информация, която създава идентичността, основа за разпознаваемостта на стоките/услугите.

Стилизираното изображение на арфа е относително малко над следата на словния елемент, а другият словен елемент в по-ранната марка има спомагателен характер, да посочи радиото като българско и да укаже на коя ефирна чистота може да бъде намерено, тези елементи, не носят отличителност (и други радиостанции са български) и при продължително възприемане, съзнанието на потребителя е склонно да ги пренебрегне.

При заявената за регистрация марка има съвпадение на словния елемент в цялост и съвпадение на графичния елемент, и на хоризонталната линия под тях.

При сравнение на марките в цялост от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като се отчита влиянието на доминиращите и отличителните елементи в състава им. Отличителен е този елемент от състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната им функция – да отличават стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица. От своя страна, доминиращ е този елемент, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите. Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното, но от това не следва, че един елемент не може да бъде едновременно отличителен и доминиращ.

С оглед посоченото правилен е извода на съда, че отличителният и доминиращ елемент и при двете конкуриращи се марки е словният елемент -„CLASSICFM“, който е напълно идентичен фонетично и смислово.

Графичното оформление на конкуриращите се знаци също е с голяма степен на сходство, предвид че и при двата изписването на словния елемент е с главни букви с различна големина, подчертани са с права хоризонтална линия, а в средата над словния елемент има идентично графично изображение на стилизирана арфа. Разликата е, че по-ранната марка има допълнителни елементи под чертата, а заявената за регистрация не. Както правилно се сочи от съда, по-силното въздействие на словния елемент се дължи на възприятието на потребителите, които не са склонни да анализират знаците, а по-лесно ги назовават чрез техните словни елементи, отколкото да ги описват чрез съществуващи фигуративни или допълващи елементи.

Може да се направи извод, че е налице висока степен на сходство на марките, а наличието е идентичен словен и допълващ графичен елемент и висока степен на сходство в цялостното графичното оформяне може да доведе до объркване на потребителя, като възприеме заявената за регистрация марка като изхождаща от същия търговец, притежаващ по-ранната.

Относно идентичността и сходството на защитените стоки и услуги.

По ранната марка е заявена само за услугите „телекомуникации“ от клас 38, без същите да са конкретизирани в заявката, поради което следва да се приема, че това са услуги свързани с обмена на съобщения на значими разстояния с цел комуникация.

Заявената за регистрация марка обхваща стоките от клас 9 (апарати за записване, предаване или възпроизвеждане на звук или образ, апарати за предаване или излъчване на телевизионни и радио съобщения и другите конкретно описани по заявка), услугите от клас 35 предлагане и управление на рекламни, маркетингови, административни и търговски услуги, включително по заявка телевизионна, интернет и радиореклама, реклама чрез мобилни приложения и други), клас 38 и 41 образователни, културни, спортни и развлекателни услуги.

Налице е идентичност на услугите от клас 38. За стоките и услугите от другите класове съдът приема, че е налице сходство, доколкото са пряко свързани с услугите от клас 38 и трудно могат да бъдат реализирани самостоятелно.

Представени са доказателства за реално използване на по-ранната марка, най-значимите от които са договори за предоставяне на ефирно време за излъчване на търговски съобщения срещу възнаграждение с различни търговски партньори. Представени са, от л. 269 – 313 от първоинстанционното дело, 7 броя договори, сключени в периода 08.05.2013 г. до 03.11.2015 г. и от л. 199-242 още 7 договори, сключени в периода 20.01.2017 г. до 19.05.2017 г., във всички тези договори на всяка страница в долния десен ъгъл има изображение на по-ранната марка. Договорите са с предмет предоставяне на ефирно време за излъчване на търговски съобщения срещу възнаграждение съконтрагенти са различни публични и частни партньори. Предметът на договорите доказва реално използване на по-ранната мрака, тъй като излъчването на търговски съобщения е форма на предаване на информация в случая чрез радиосигнал, а това е класически пример за услуга по клас 38 комуникация чрез електронни средства. Ефирното време е основан ресурс на телекомуникационното разпространение, следователно предоставянето на ефирно време означава предоставянето на достъп до телекомуникационна инфраструктура, чрез която се осъществява разпространението на съобщението, а това е идентично с „услуги по излъчване“, попадащи в клас 38. Независимо, че съобщенията имат рекламно съдържание, услугата може да се определи като телекомуникационна, защото се състои в пренасянето на информация до аудитория чрез радиосигнал. В случая рекламната цел е вторична, основно е техническото действие по предаване на сигнал, което е типичен пример за „телекомуникация“. Посочените договори са сключени и изпълнени (предвид срока за изпълнение и представените фактури за плащания) в референтния период, съдържат изображение на по-ранната марка и имат за предмет телекомуникационна услуга, поради което правилен и обоснован е изводът на съда, че „Радиокомпания Си.Джей“ ООД е доказала реално използване на марката си за заявените услуги.

Има договори в референтния период за услуги от клас 38, в които обаче не включват изображение на по-ранната марка, поради което не могат да се използват за доказване на реалното използване на същата. Същото се отнася и до представените фактури (не съдържат изображение на по-ранната марка), тяхното значение е косвено да докажат реално изпълнение и на договорите, в които защитеният знак е използван.

От представените извлечения от интернет страници от различни периоди, само тези които съдържат изображение на по-ранната марка и са от дати, попадащ в референтния период могат да се използват за доказване на реалното използване на марката. Такива има, на л.35 – 43 от адм. дело № 728/2024 на АССГ и представляват извлечения от уебсайта http://classicfm.bg/ и страница www.classicfm.bg от периода 2014 -2017, където в горен ляв ъгъл се вижда ясно изображение на отличителния и доминищ елемент „CLASSICFM“ и стилизираното графично изображение на арфа над него, както и хоризонталната подчертаваща линия, липсват допълващите елементи под линия, които са заменени с указание на електронния адрес - www.classicfm.bg. Доколкото съществените елементи – отличителният и допиминарщ такъв, както и специфичното графично изображение са налице, а под чертата има указание макар и с различна словна част, то следва да се приеме че концепцията на марката е запазена и тя се ползва във вид който позволява на средния потребител да разпознае търговския произход, тъй като промените не засягат отличителния характер на знака, поради което е налице функционална непроменимост и марката е ползвана реално в посочения период за споделяне на информация на разстояние посредством електронна телекомуникационна мрежа.

Налага се извод, че от всички доказателства за използване на по-ранната марка в реферетния период се установява нейното реално използване в значителен период и интензивност в основаната дейност на дружеството, поради което изводът на съда, че реалното използване е доказано е обоснован и правилен.

Правилен е и изводът, че е налице сходство между услугите от кл. 38 и стоките и услугите от класове 9, 35, 41, за които е заявена новата марка. Стоките и услугите от всички посочени класове участват в процеса на създаване, предаване, управление и използване на информация. Може да се каже, че те образуват функционална верига. Стоките от клас 9 включват устройства и софтуер, които се използват или подпомагат телекомуникацията – компютри, мобилни телефони, радиопредаватели, телевизионни приемници, мрежово оборудване и др. като телекомуникационната услуга е невъзможна без тези технически сраства и двете са насочени към предавате на данни, звук, образ, съобщения на разстояние. Стоките от кл. 9 са материален носител, а услугите от клас 38 са функционалния израз на комуникацията. Услугите от клас 35, включват най-общо рекламни и маркетингови услуги, включително разпространение на рекламни материали, докато услугата от кл. 38, когато се отнася до рекламно съобщение (доказано с посочените по-горе договори), попада едновременно и в двата класа, тъй като двата класа услуги работят с търговски съобщения, аудитория и канали за комуникация. Сходството се основава на функционалната взаимозависимост. Услугите от клас 35 използват тези от клас 38, за да достигнат до потребителите си. Услугите от клас 41, най-общо включват производството на аудио/видео съдържание, излъчване на програми, образователни и развлекателни услуги и медийни формати, са сходни с тези от клас 38, тъй като и двете групи работят с аудиовизуална информация, аудитория и комуникационни канали. Услугите от клас 41 създава съдържанието, а тези от клас 38 го разпространява, като потребителят най-често ги възприема като част от една и съща медийна дейност.

Може да се направи извод, че е налице сходство между услугите от клас 38 „Телекомуникации“ и стоките и услугите от класове 9, 35, и 41, тъй като първите (кл.38) са естествено свързани с другите – имат общ предмет – информация и нейното предавате; функционално взаимозависимост; наличие на комплементарност (едните не могат без другите); възприятието на потребителя е общо, за него това са части от един и същи комуникационен процес.

При преценката за вероятност от объркване сходството на марките и сходството на стоките и/или услугите са взаимно зависими, като по-ниската степен на сходство на стоките и/или услугите може да се компенсира от по-високата степен на сходство на марките и обратното. Установеното високо сходство на конкуриращите се марки с елементи на идентичност (предвид идентичния словен елемент, който и при двете е едновременно отличителен и доминиращ) компенсира по-ниското сходство между стоките и услугите от кл. 9, 35, 41, обосновано с тяхната функционално взаимозависимост; наличие на комплементарност и възприятие на потребителя.

Всичко посочено обосновава като правилен изводът на съда за наличието на вероятност от объркване у потребителите.

Следва да се взема предвид и релевантния кръг потребители, което е значим фактор в общата преценка за вероятност от объркване. Потребителите на услугите, за които се отнасят сравняваните марки – стоки и услугите от класове 9, 35, 38 и 41 МКСУ, могат да бъдат широк кръг лица, които включват както обикновени потребители, така и специалисти в областта и бизнес потребители, т.е. професионалисти. Поради това следва да се приеме, че степента на внимание варира от средна за по-масовите услуги, към висока за специализираните услуги, тъй като и ползването им е свързано с извършването на проучвания и консултации предварително.

Правилно е прието, че общият словен елемент в състава на двете марки се характеризира с нормална степен на присъща отличителност, доколкото не се свързва с качества и характеристики на стоките/услугите в конфликт. Останалите елементи в знаците не допринасят за възникването на различно възприятие, доколкото има съвпадение, както в графичния елемент, така и в подчертаващата хоризонтална линия, то цялостната концепция е с високо степен на сходство и се възприема като вариация на една и съща марка, дори от гледна точка на професионалния кръг потребители.

Всичко изложеното води до извод, че е налице вероятност от приемане, че по-късната марка е разновидност на по-ранната марка на опонента, а оттук – и да приемат, че услугите, обозначени с тях, произхождат от един и същи производител/доставчик на услуги или икономически свързани такива. Следва да се отбележи, че законодателят дава защита на по-ранната марка само при съществуването на вероятност от объркване, без да поставя изискване за реализирането на тази вероятност, т.е. налице е вероятност за непряко объркване.

Гореизложеното води до правилност на извода на съда, че са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО по отношение на заявената марка – налице е висока степен на сходство с по-ранната заявена марка, както и идентичност и/или сходство във всички заявени услуги, поради което съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка.

По изложените съображения, като приема, че са налице предпоставките по чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО и отхвърля жалбата на настоящия касатор срещу решението на председателя на ПВ, съдът постановява правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направените от ответниците – Председателя на ПВ и „Радиокомпания Си Джей“ ООД, искания за присъждане на разноски са основателни и на основание чл. 143, ал.3 АПК, такива следва да им бъдат присъдени. В полза на ПВ – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган издател на оспорения акт следва да се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В полза на „Радиокомпания Си Джей“ ООД следва да се присъди сумата от 613,55 евро, равняваща се на 1 200 лева, съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение съгласно доказателства за реалното им плащане и списък на л.43-47 от настоящото дело.