Определение № 998 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 660/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Г. В. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора [населено място], срещу Разпореждане № 24251 от 20.11.2024 г., постановено по адм. д. № 10182/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което на основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му против Определение № 20644/21.10.2024 г. по същото дело, в частта, с която е отхвърлено искането на Г.К. за назначаване на преводач от руски език. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното разпореждане и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Определение № 20644/21.10.2024 г., постановено по адм.д. № 10182/2024 г. съдът е отхвърлил искането на Г.К. за назначаване на преводач от руски език, като е посочил, че в тази част определението не подлежи на обжалване. Г.К. е подал частна жалба срещу определението в тази част, с вх. № 30833 от 15.11.2024 г. С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 24251 от 20.11.2024 г., постановено по адм. д. № 10182/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, съдът е приел, че повторното искане за назначаване на преводач е неоснователно по съображенията, изложени в мотивите на определение № 20644/21.10.2024 г. и на основание чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 от АПК оставил без разглеждане жалбата против оспореното определение. Обжалваното разпореждане е правилно. Частната жалба срещу определение № 20644/21.10.2024 г., постановено по адм.д. № 10182/2024 г. по описа на АССГ, с което съдът е отхвърлил искането на Г.К. за назначаване на преводач от руски език е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 от АПК и правилно съдът е оставил тази частна жалба без разглеждане. Определението, с което се отказва назначаването на преводач, е извън уредените две хипотези в чл. 229, ал.1 и ал. 2 от АПК - с постановяването му не се прегражда развитието на производството и не е предвидено изрично в закона, че подлежи на инстанционен контрол. Независимо от горното при разглеждане на делото съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.14 от АПК. По изложените съображения оспореното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение